понеделник, 11 юни 2018 г.

Астрономитра | Историография

Видимо, историографията на митраизма, се дели на три периода: "кюмон", "преди" и "след". Частта, която ще е предмет на интерес тук, обхваща публикациите извън наименования период, т.е. до началото на 20в. и от последната му четвърт насетне. Преди работите на Кюмон изглежда, че твърде малко хора имат въобще представа за какво иде реч [0], а след тях сякаш не остава място за друго. Все пак от средата на 70-те тезата на Кюмон, че в Митраизма астралните елементи са декоративни, започва да губи своя неоснователен авторитет, което пък разкрива поле за нови търсения. Три имена запълват това пространство, но покрай тях остава място и за допълнения от не така разпознаваеми автори.
Speidel, M. P.: 1980, Mithras – Orion: Greek Hero and Roman Army God, Leiden: Brill,
Ulansey, D.: 1989, The Origin of The Mithraic Mysteries, Oxford University Press
Beck R.: 2006, The Religion of the Mithras Cult in the Roman Empire: Mysteries of the Unconquered Sun, Oxford University Press

Еленистичната епоха е времето, когато астрологията завладява средиземноморския свят, "като чума или нещо подобно" - по думите на викторианския класицист Гилбърт Мъри. Всеки, който проявява интерес към античността (би следвало да) си дава сметка за масивното присъствие на астрологията в римската империя и нейните по-нататъшни еманации из пространството и времето. Позитивистка наивност, изискваща мерки и числа, тук би била лицемерие, доколкото се вижда, че този елемент от историческата действителност е двукратно заличаван: най-напред от християнския тоталитаризъм и много по-късно - от просвещенческата идеолгия, веднъж заклеймяван като "езичество" и втори път - като "лъженаука". За грамотните хора разликата между астрономия и астрология никога не е била съществен проблем, дори през средневокевието, когато двусмислеността на латинския генитив е затруднявала едно различаване на говоренето-за-звездите от говоренето-на-звездите.

(Методо)логически е разумно едно историческо занимание с останките на Митраизма да започне с идентифициране на астрономическото сред тях и, отчитайки херменевтическия кръг, да се старае в отлагането на реконструкции за някакъв негов дискурс, бил той космологически, сотериологически и/или друг. Още повече, както е известно, археологическите находки, идентифицращи Митраизма, са хиляди, докато текстуални свидетелства реално липсват. На практика нещата се свеждат до изброяване какво астро-съдържание са могли да разчетат в т.н. тавроктония повече или по-малко астрономически компетентни коментатори. Именно тази историография обаче не може да подмине ключовата за периодизирането особеност: в течение на първите 70 г. от 20 в. фигурата на Франц Кюмон безусловно и повсеместно доминира над всичко, касаещо Митраизма. Куриозното е, че докато налага тезата за звездните фигурации присъстващи така настойчиво в Митраизма като проста декорация, той самият несъмнено е един от ранните експерти в античната астрология, Предположението е, че като роден през 19в., неговата представа за това, какво е религиозност е по-скоро безкритична и той вероятно би искал да вижда Митраистките мистерии като "истинска" религия, разбирайки под тази квалификация някаква имитация на християнството. За един астрологически велтаншаунг без драми и без капризничещи и гневящи се божества, какъвто философите от гръцкия стоицизъм са постигнали, във възгледите на Кюмон просто няма място.

Неибежната референция за астрално трактоване на култовата сцена в митраизма „преди Кюмон“ е антикварна работа на Щарк от 1868 [1], но освен нея Чапман-Ричи (1997) изброява в две страници по-ранните упоменавания, като практически изчерпва библиографската справка [2]. От тогава в “след Кюмон“ няма и много какво да се добави, освен няколко статии, оставащи извън строго академичната периодика [3]. Съдържанието на всички тези публикацции реално се свежда до идентифициране на елементите около (и във) тавроктонията със съзвездията, а заедно с него стои и въпросът за датировката, доколкото според епохата видимото на небето и календарът се разместват. Ситуирането на самия Митра в звездното небе е несъмнено един централен проблем, при който се очертават два главни варианта: екваториалното съзведие Орион под зодиакалния Телец или Персей, над него. Предлагани са още Колар или Близнаци и дори самото звездно небе. Изместването на равноденствената точка, което да е персонифицирано послание, или пък изгревът на Лъва-Митра са по далечни спекулации. . Зодиакалния кръг задава бика-"телец" в квадрант с "лъва" и опозиция със "скорпиона", конфигурация която често бива разпознавана в изображенията. Двамата факлоносци, дежурни в сцената, също са били припознавани като съзвездието близнаци, но по-консенсуално те се свързват с равноденствените точки. Отделно се дискутират изобразяваните 'декоративно' зодаиаци, в т.ч. и този на тавана от митреума в Понци [4]

Оригинална хипотеза за Орион-Митра е лансирана в средата на 70-те от Шпайдел и, оформена в кратка студия, тя е публикувана като самостоятелен труд през 1980. При все че нито е в унисон с традицията, нито събира последователи, работата е достатъчно интриговаща за да се чете и днес. В тропика на рака се следват екваториалните съзвездия Орион, куче и змия, а над нея са чашата, гарвана и ярката звезда Спика, все елементи повтарящи се в повечето находки. Десетилетие по-късно книгата Уланси е сензация и теорията му дори се намира на страниците на Scientific American [5]. Според нея Митра-Персей бил космическата сила, която предизвиква изместването на равноденствената точка, а откритието на Хипарх би било реалното начало на Митраизма. Сбитият преразказ може да изглежда карикатурно, но и един по професионален прочит като направеният от Swerdlow [6] не оставя много повече. Петнайсетте страници на тази (съсипваща) рецензия съдържат и достатъчно много референции, за да я направят required reading. Въпреки всичките си недостатъци тази и подобен род книги (дори Загадката Орион през 1994) по(дс)казват доколко историците със самочувствието си на специалисти са се оказвали некомпетентни относно непривичните за тях форми на античността. Интересът към Уланси е затъмнил една оригинала публикация от J.D. North [7], в която сцената е детайлно анализирана по типа на египетските 'звездни часовници' - ключово е идентифицирането на конкретни звезди, а не на образните съзвездия. Наред с тези библиографски забележителности стоят и множеството публикации на Роджер Бек [8]: започващи от самото начало (т.е. 70те) те се появяват настойчиво през годините, обобщени в монографиите от 1988 и 2007, а също и събрани тел кел в 2004. Бек се опитва да съчетва почти всичко, попадащо в правдоподобни граници (съчинява и статия в Енциклопедия Ираника, 2002) като преди всичко счита, че Митраизмът е пренесен от Комагенското царство в Рим; находките от Немрут Даг вече предлагат астралните мотиви, предположително образът на лъв-нападащ-бик е зодиакалното им координиране в изгрев-залез, а по-късно за неговия прочит на тавроктонията е ключово овладяване на знанието за слънчево-лунните затъмнения. Към днешна дата Бек е съавтор и на една монография от 2017, изместваща перспективата на започнатите занимания: той сътрудничи с Олимпия Панагиотиду за прилагането на когнитивен подход към римския култ. Това е своебразно продължение на структуралисткото разглобяване на митовете, което идва с подход разработван от Дан Спербер и най-вече Паскал Боайе (добил популярност с книгата си „И Човекът създаде боговете”).[9]
Бележки
[0] Съвременен обзор & въведение Philippa Adrych et al, Images of Mithra, OUP 2017. Работите на Франц Кюмон(фр., англ.) ca намираеми най-вече в archive.org и persee.fr ; от 2010 Brepols издава поредиците на Bibliotheca Cumontiana Scripta Maiora/Minora общо дузина томове със съвременен коментар.
[1] Stark, K.B.: Die Mithrassteine von Dormagen, Jahrbucher des Vereins von Altertumsfreunden im Rheinlande (1869) 46, 1-25
[2] Chapman-Rietschi, P. A. L., Astronomical Conceptions in Mithraic Iconography, J. of the Royal Astronomical Society of Canada, Vol. 91, p.133; и незначителна бележка към това Millar F. G., On the Mithraic Tauroctony, J. of the Royal Astronomical Society of Canada, 92: 34–35, 1998 February
[3] NASA – SOA : Bon, E., Mijatovic, V., Cirkovic, M.; Assasi R,
[4]Sandelin K-G., Mithras = Auriga?, Arctos ; Acta Philologica Fennica; Helsinki Vol. 22, (Jan 1, 1988): 133; Weiss M., Mithras, der Nachthimmel eine dekodierung, Traditio Vol. 53 (1998), pp. 1-36, Jstor; Amendola L., Mithraic Zodiacs Journal of Ancient History and Archaeology No. 5.1/2018, p.24; Vermaseren M. J., Mithriaca: The Mithraeum at Ponza (Etudes Preliminaires Aux Religions Orientales Dans L'empire Romain) 1997 ; also papers by Beck
[5] Ulansey, D.: 1989, The Mithraic Mysteries, Sci.Am. 261, 130-5 ; The Origin of The Mithraic Mysteries, Oxford University Press, 1989
[6] Swerdlow N. M., Review Article: On the Cosmical Mysteries of Mithras: The Origins of the Mithraic Mysteries: Cosmology and Salvation in the Ancient World by D. Ulansey, Classical Philology, Vol. 86, No. 1 (Jan., 1991), pp. 48-63 Jstor; вкл. отклонение към Origine de tous les cultes, ou religion universelle Charles Francois Dupuis, 1795
[6] North J.D, Astronomical Symbolism in the Mithraic Religion, Centaurus 1990: vol. 33: pp. 115-148
[7] Beck R, 1988 Planetary Gods and Planetary Orders in the Mysteries of Mithras (Religions in the Graeco-roman World)
Beck R, 2007 The Religion of the Mithras Cult in the Roman Empire: Mysteries of the Unconquered Sun
2004 Beck R,Beck on Mithraism: Collected Works with New Essays (Ashgate Contemporary Thinkers on Religion: Collected Works)
Beck R., 2002, Mithraism, Encyclopedia Iranica
[8] Beck R., Panagiotidou O., 2017, The Roman Mithras Cult: A Cognitive Approach By
[9] Уланси по-късно също издава книга с подобна насоченост, Ulansey 2012 Mysteria: The Ancient Mysteries and the Evolution of Consciousness, North Atlantic Books Paperback; не би следвало да прескочи и зрелищния прецедент свъзрзан с името на К. Г. Юнг, за който подробно е писал Noll R., Mysteria: Jung and the Ancient Mysteries: Selections from the Writings of C.G. Jung (proofs), отклонявайки се другаде и към Фройд; Boyer P., Et l'homme crea les dieux Paris: Robert Laffont, 2001, (fr. engl. ru.)

Няма коментари: