Книги & Коментари: август 2019

За сега - неакадемично:
Едно Категорично есе
Място, качество, същност, обладание - думи без видима връзка, те биха могли да препращат към измислената от Борхес „китайска енциклопедия”, според която видовете животни били „балсамирани, глупави, неизброими, скитащи“... Мишел Фуко е авторът, който популяризира тази хрумка, а той, както навярно и мнозина други, би могъл веднага да посочи произхода на началните тук думи: категориите на Аристотел. Неизкушен читател, макар и грамотен, едва ли би могъл да открие логика в класическия списък на десетте аристотелови категории; трудно е да се отгатне, какво представляват те и/или защо са точно десет. Задоволителният отговор би решавал и двата проблема, но такъв въпреки хилядолетните опити все още липсва. Дали са езиков артефакт, необходимост на мисълта или естество на битието, това е приоритизираната тема, без гаранции, че от изясняването й ще произтича отговор, дали числото им е именно десет, а не друго.
Обръщането на приоритета, едно чисто формално разглеждане може да подскаже, че логически от независими опозиции са изводими подялби с числа от степените на двойката т.е. 2, 4, 8 и т.н. - на тях съответстват и най-прости уравновесени двоични дървета. С допускането на неравновесие, разбира се, е възможно да се получи десет-делна структура, но в нея неминуемо ще са налице усложнения, които обаче биха правили неубедително решението на тази видимо фундаментална задача. Прост вариант остава едностранно дърво с дълбочина осем стъпки или дори само четири, ако се предположи, че десетте елемента са реално 5 двойки. Тогава е близо идеята и че 5 се разлага добре като 1+2х2, което да са коренът и четири клона на бинарно дърво (номерация от 0 до 4). Изчерпването на този род разглеждания включва и адитивните разложения в дух 4+6, 7+3 или пък 1+3х3, и още 1+2+3+4 и т.н.
Структурализъм и аристотелианство , какво общо? Повече отколкото личи на пръв поглед. Достатъчно е да се мисли за всички онези места - и те са много -, където се явяват четириделни класификации. От две независими бинарни противопоставяния неизбежно възникват 4 случая: примерно течно и твърдо заедно с бяло и черно; случаите са еквивалентни и няма място за йерархизиране, подходящата форма е таблицата, а не линейната под-редба. В противния случай, когато предикатите са свързани, възникват неравновесни структури. Парадигмата е „(по-)голямо, (по-)малко, равно“: видно е, че опозицията равно-неравно предварително обуславя случаите на неравенство „по- голямо и по малко“.
Неистовото желание за под-чиняване заедно с маниакалният интерес към (не)съществуващото са превърнали оригиналния Аристотел в познатото неоплатоническо чудовище, бълващо латинизирани безмислици.

начална страница = 1 от 7
тук за сега...
целият текст PDF|HTM