Ако Витгеншайн беше питагореец

Ако Витгеншайн беше питагореец, той нямаше да размишлява бърху цветовете, така както го прави с бележките издадени в съответната книга [1]. Наявярно щеше да му е ясно, че цветовото зрение е двумерно или по-точно - двупараметричен конструкт. Зрителните възприятия са диференцирани веднъж по честота и отделно по интензивност; при всяка честота високата интензивност предизвиква виждането на бяло и, обратно, слабата светлина е сива до чрен мрак. В един по-конкретен пример се вижда как се сплитат елементите на анализа: лилавото е смес от синьо и червено, която може да бъде пределно бледа или тъмна. Графичното представяне тук е това което се нарича собствено квинкункс (или понякога „шахматно“): пет елемента в центрирано симетрична конфигурация.

За Платон и квинкунксите вече е писано тук и другаде [2], така че няма съмнение за пренамиране на парадигмата от неговия Теетет - имена и глаголи се смесват в реч, която е истинна или не. Темата е по-позната като петте големи рода от Софист, където изложението е доста по-абстрактно: същото и различното се смесват в битие, което е неизменно или променящо се. Още едно място, където се намира същата схема, е началото на Филеб, но по-нататък в този текст Платон се впуска в нейното преиначаване за собствени цели.

В своите съчинения той упоменава този метод, след което привежда каноничните примери за него - азбуката и музикалните тонове, и това навярно е обаче обратно на историческия ред, довел до някакви абстракции. Тъй като във Филеб говорител е Сократ, на казаното за мет(х)одa рядко се обръща внимание, доколкото за „сократов метод“ всички са чували, независимо какво разбират под това. А Сократ споменава (16c), че той е „дарен на хората от боговете“, чрез „някой Прометей“ или думи в този смисъл, зависещи от превода. Тъй като изложението му започва с ограниченото и неограниченото консенсусът е, че въпросният Прометей е не друг, а Питагор. Предварителното пояснение, че чрез него са правени открития в техне-тата потвърждава това идентифициране.
В „традицията“ битува преданието за Питагор, който открил числените съотношения зад благозвучията. Превключването от физическата дължина, към нейната мярка, избраната единица, е повече от непосредствено; но е ясно, че дължините са континуум, какъвто целите числата не са. Когато дължините на две струни се съотнасят като 1:2, 2:3, 3:4 тоновете се наричат октава, квинта и кварта, (унисон е 1:1); вижда се последователната поява на числата (1 до 4) от естествения ред, където се редуват четни и нечетни. Парадигмата е, че именно те, четно и нечетно, се смесват, като само някои от случаите се консонантни и всички останали – дисонантни.

Според един фрагмент от Филолай (F5) „числото има два собствени рода, четно и нечетно, и трети – от двата смесени заедно, четнонечетното“. За съвременната история този цитат е забележителност, доколкото би свидетелствал недвусмислено интерес към числата от страна на един безспорно ранен философ.[3] При желание още в предполагаемото началото на неговата книга За Природата се открива петчленна схема (F1): „нещата от света и тяхната подредба имат природа от съчетаване на неограниченото и ограничаващото“
В платоновия Филеб (16b) Сократ казва, че „нещата наричани съществуващи са изградени от едното и многото, те са вродено ограничени и неограничени“. Близостта, ако не съвпадението, между двата цитата е видно, а онези които отказват да ги признаят би следвало да са адвокати, занимаващи се с т.н. авторски права, по-скоро отколкото с история. Фразата на Платон, вижда се, с дребни размествания и изменения практически повтаря по същество казаното преди.
Че Платон е питагореец до неотдавна се е приемало като труизъм, обаче към днешна дата в академичните среди това се нуждае от подробно доказване, примерно като привежданото по-горе. Хъфман обръща внимание как напоследък в по-общите представяния на Платон и неговата философия името на Питагор и производните старателно биват избягвани [4]. Аргумент за този обрат било, че в неговите текстове те се намират само два пъти, макар че подобен довод сигурно е измислен от гугъл търсачката, а не от хора, които четат. Подтикът за това залитане идва най-напред от една по-сериозна филология, която без много труд е доказала, че античните текстове приписвани на древни питагорейци са по-късни съчинения, несъдържаши нищо различно освен казаното от Платон и Аристотел [5]. Ако Платон „мълчи“, Аристотел охотно се позовава на питагорейци, макар внимателният прочит да установява, че в последна сметка онези, които се занимават с числа и математика не са известни като питагорейци и, обратно, наричаните така не се занимават с числата. Изключение е именно Филолай, в чийто текст се разпознава първообраза на платоновия квинкункс, а останалото – до Витгенщайн и до днес - е история

[1]Wittgenstein L., Anscombe, G. E. M., McAlister, L. L., & Schättle, M. (1977). Remarks on colour Oxford: Blackwell.
[2] Losev A., 2020 Plato‘s Quincunxes, Philosophia: E-Journal for Philosophy and Culture 26 .p. 200-9.
[3] Huffman C., Philolaus of Croton: Pythagorean and presocratic. Cambridge University Press, 1993. Днес замества и допълва Дилс-Кранц, съдържа ерудитски коментар.
[4] Huffman C, 2013 Plato and the pythagoreans in On Pythagoreanism.(Studia Praesocratica 5.) Berlin and Boston: De Gruyter, p 237. Из публикуваните материалите от конгрес, посветен на Филеб питагорейството също отсъства, вж. Dimas P. et al eds. Plato's philebus: A philosophical discussion. Oxford University Press, 2019
[5] След работите на Франк, Буркерт и Жмуд |(Frank E., Plato und die sogenannten Pythagoreer, Halle, 1922; Burkert W., Weisheit und Wissenschaft: Studien zu Pythagoras, Philolaus und Platon, Nurmberg, 1962. (rev. Eng. transl.ation of this book: Lore and Science in Ancient Pythagoreanism, Cambridge (Mass.), 1972); Zhmud L., 1997, Wissenschaft, Philosophie und Religion im frühen Pythagoreismus, Berlin: Akademie Verlag.; 2012a, Pythagoras and the Early Pythagoreans, Oxford: Oxford University Press)| питагореец се оказва дума със смисъл но без референт.

[+/-] Show Full Post...

[+/-]Hide Full Post...