„Анаграмите“ на Сосюр са една хипотеза, обсебила за кратко своя автор, изоставена, но преоткрита в неговите ръкописи; тя битува като куриоз, предмет на академичен интерес. Нейната история лесно може да бъде предадена накратко [1]. „Първичната системата на гласните в индоевропейските езици“ е монографията на Сосюр [2], която утвърждава името му и от рано засвидетелества неговия интерес към фонологията.
Фактът, който остава, е че Сосюр не публикува нищо за тези свои търсения; за тях e известно само в тесен кръг, най-напред от познати и после от архивисти, чели ръкописите. Добра аналогия изглежда са алхимическите занимания на Нютон, отнели много време на един ум, демонстрирал своя блясък в друга област. Световната слава е сякаш безпардонна и не оставя нищо скрито: в 1964 Жан Старобински публикува първите фрагменти от сосюровото наследство, а в 1971 излиза и неговата монография[4]. Въпреки че вече половин век се публикуват нови материали и изследвания, тя остава като ключов момент за темата.
*
Фаталният въпрос е, разбира се, за реалността зад „прозрението“: първо, дали анаграмите не са просто илюзия и, по-нататък, дали са продукт на преднамереност. Идея за някаква статистическа проверка е имал още Сосюр, но при липса на каквото и да било по-конкретно правило не е ясно какво следва да се брои: проста статистика на букви (звуци) или някакво тяхно „редуване“ до сега не са демонстрирали значими девиации.[5] Оставяйки предмета хипотетичен, дискусията дали хипограматизмът е несъзнателен или преднамерен губи атрактивност. Теорията, към която Сосюр клони е, че древните литератори започвали най-често с някакво име, медитирайки над всички съставящи го звуци и после композирали текст съблюдавайки, доколкото е възможно (не)известни правила. Без специфика и без статистика примерите, които Сосюр привежда, днес не изглеждат убедително, но въпреки това аргументи в негова защита не липсват и те често са изненадващо изобретателни. Старобински, както множество литератори франкофони, охотно препраща към несъзнаваното – както при моментното забравяне на дадено име опитите то да бъде намерено са твърде хаотични, така кодираното в текстовете не подлежи на експлицитни ходове. Друга находка са „манекените“ на Сосюр – думи с разбъркан състав, но запазващи първата и последна буква [6]. В когнитивните науки фактът, че силабическото писмо видимо предшества фонетическото подсказва, че в невроните сричките и звуковите корелации навярно имат достатъчна реалност, за да влияят на всякакво езиково поведение [7].
В последна сметка Сосюр не преследва някакъв скрит смисъл, а се опитва да определи един аспект на неуловимото качество „литературност“, което предполагаемо придава ценност на някои текстове. Анафонии, резонанси, отзвуци и прочие „игри“ са видимо са част от арсенала на писателите, добре версирани в античните традиции - и той ги пренамира в ренесансови, и дори по-късни произведения. Сведена до тезата за някаква забравена (и изоставена) традиция неговата хипотеза съответства повече на един общо-лингвистически формален подход и не толкова на някаква филология.
Онова, което остава след изучаване и дискутиране на сосюровата идея, изглежда е някакси в страни от нея. Предполагаемо, съставителите на Ведите са идентифицирали и класифицирали срички и звуци, с оглед на безпогрешното им предаване; аналогично гръцката практика е предпочела фонетическия запис пред консонантното писмо – в двата случая анализът е опрял до неанализируеми по-нататък, първични, елементи. Това биха могли да са първообразите на неделимите атоми, които Левкип и Демокрит са популяризирали. „Трагедии и комедии се пишат със същите букви“ е коментирал Аристотел, като и другаде се връща към съпоставянето (GC 315 Met. 985) А историческият факт е, че атомизъм има в древна Индия и Гърция, и не в Китай или Египет [8]. Също както е подвеждащо названието „анаграми“, такава е и аналогията пустота-и-атоми като гласни-и-съгласни. Съвсем правдоподобно може да се твърди, че въздушния поток оформен като гласен звук бива прекъсван по разни начини от съгласните. В априорния логически анализ няма първо и второ, за разлика от анализа на даденостите. Дали от букви/звуци през думи и фрази се стига до комедия или поема или пък обратно – това е въпрос на перспектива, неинтересен за структуралистите.
Bibliographie
[1] Testenoire P., Les anagrammes de Saussure après un demi-siècle, Studi Italiani di Linguistica Teorica e Applicata, anno XLVIII, 2019, num. 2 /Academia.edu/. По подробно: Testenoire P.-Y. (2013), Ferdinand de Saussure à la recherche des anagrammes. Limoges: Lambert-Lucas. Bravo F. (2011), Anagrammes. Sur une hypothèse de Ferdinand de Saussure, Limoges, Lambert-Lucas. Callus I. (2002), A chronological and annotated bibliography of works referring to Ferdinand de Saussure’s anagram notebooks. Part I, 1960-1979, Cahiers Ferdinand de Saussure 55, p. 269-295. /online /
[2] Ferdinand de Saussure (1878), Mémoire sur le système primitif des voyelles dans les langues indo-européennes. Leipzig: Teubner /online/, вкл. в събраните публикации Recueil des publications scientifiques de F. de Saussure (1922), ed. C. Bally and L. Gautier, Lausanne and Geneva: Payot.
[3] Saussure F. de (2013), Anagrammes homériques, éd. P.-Y. Testenoire. Limoges: Lambert Lucas. Gandon F. (2002), De dangereux édifices. Saussure lecteur de Lucrèce. Les cahiers d’anagrammes consacrés au De Rerum Natura. Louvain – Paris: Peeters. Shepheard D. (1982), Saussure’s Vedic Anagrams, Modern Language Review 77/3, p. 513-523.[Jstor]
[4] Starobinski J. (1964), Les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Mercure de France 1204, p. 243-262; Starobinski J. (1971), Les mots sous les mots. Les anagrammes de Ferdinand de Saussure. Paris: Gallimard; Starobinski J., Lettres et syllabes mobiles. Complément à la lecture des Cahiers d'anagrammes de Ferdinand de Saussure, Littérature, n°99, 1995. L'oeuvre mobile. pp. 7-18; https://www.persee.fr/doc/litt_0047-4800_1995_num_99_3_2370
[5] Списанието Statistical Science публикува в 1994 една статия, която демонстрира какво може да бъде изнамерено само с няколко свободни параметъра в произволен текст – в последствие идеята е развита в т.н. „библейски код“: Witztum D., Rips E., Rosenberg Y.,(1994), Equidistant Letter Sequences in the Book of Genesis, Statistical Science. 9: 429–438.
[6] Grainger J. and Whitney C., 2004, Does the huamn mnid raed wrods as a wlohe? Trends in Cognitive Sciences 8(2), 58–59 http://www.bryanburnham.net/wp-content/uploads/2014/01/Grainger-Whitney-2004-Grainger-Whitney-2004.pdf.pdf
[7] Куриозен детайл е разкритието, че Сосюр е имал синестезични усещания вж . Bravo F. (2011), Anagrammes (II. 8. Saussure synesthète?) p.131-42
[8] Иванов, В. В. (2014). Фонема и письмо в древней культуре и их связь с атомизмом. Вопросы философии, (6), 29-38, което препраща и към йероглифи и Нийдхем.
