Едно изровено в Помпей мозаечно платно изобразява седмина гърци, беседващи около сферичен модел на Небето: играта се състои в поименното им идентифициране, обосновано от някакъв наратив и с отчитане на оскъдните детайли запълващи фона. Матуш (2008), например, предлага имената да бъдат между тези на Талес, Анаксагор, Питагор, Ксенофан, Демокрит, Евдокс, Ектемон, Калип, Метон, Филип Опунтски, Хипарх или Арат. Конрад Гайзер (1980): Хераклид, Спевсип, Платон, Ератостен, Евдокс, Ксенократ и Аристотел; Маса-Перо (2021) предлага александрийци около Ератостен, Елдеркин (1935) - хора близки до перипатетическата школа. Не личи да има някаква тенденция към консенсус, но с времето всяко преразглеждане следва да оборва все повече натрупани прецеденти.
Многозначителни подробности в цялата история съвсем не липсват: още Винкелман е описал намерен в Сарсина дубликат на паното, чиято изработка видимо е по-късна. Приликите и разликите между двете реално са основният източник на аргументи, при все че класиците все още виртуозно съумяват да изтъкват и съвсем далечни аналогии. Добър пример е първият персонаж, който в късния вариант небрежно държи змия: Деметерий от Фалера умира ухапан от змия, а Хераклид Понтийски е имал опитомена, но има и мнения, че този детайл е по-късна доработка на паното. Дали той е ключ за един прочит вървящ от ляво надясно или пък е периферен като важното е в центъра, където е сферата? В противоположният ъгъл от Неаполското пано има елемент от пейзаж, считан за Акропола, докато в Сарсинския е нещо по схематично и неясно, въз основа на което пък Маса-Перо изтъква аргументи за препратката към долината на Нил и съответно – към Александрия.
Шаблонът „седем мъдреци“ се подразбира, но се отчита и че с времето те са ставали все повече „седемте експерта“, корифеи от една или друга специалност - поставената във фокуса на внимание сфера недвусмислено подсказва определена насоченост. Слънчевият часовник както и другите странични елементи определено имат символистическа функция, а в изображенията несъмнено личи стремеж към индивидуализация.
Херман Дилс е един от първите, които припознават философите като собствена тема на изображението, но още в 1912, когато археологът Фридрих Дрексел пише статия за Philosophenmosaik von Torre Annunziata неговата доста свободна реконструкция предполага, че първата фигура е Хезиод, втори е Омир, третият – неизвестен, следват Протагор, Продик и евентуално Горгий (както предполага прочитът на Рашед). Етимологическият преход между мъдрост и любов към нея оттогава е възможност без спор за името дошло от немски - Philosophenmosaik.
Ото Брендел (1936) излага разгърната интерпретация, ключов елемент за която е сферата. Опирайки се на Плутарх, той намира, че дълбокомъдрените реплики, които присъстващите мъдреци предполагаемо биха произнасяли се свеждат всеки път до едно, именно сферата: кое е най красивото, древното и пр.. Цялата конструкция обаче рухва, когато се приеме, че в центъра е не сфера, а omphalos-ът от Делфи, както е предложено от Грифит (2017).
Конрад Гайзер е известен най-вече като главен пропонент на „тюбингенската интерпретация“, разбирането че Платон е имал някакво неписано учение, различаващо се достатъчно осезаемо от познатото чрез диалозите. В 1980 той издава монографията Das Philosophenmosaik in Neapel. Eine Darstellung der platonischen Akademie, която преутвърждава платонистическата интерпретация включвайки анахронистично като централна фигурата на Ератостен. Неговата аргументация не изглежда да е впечатлила класиците (напр. Линг), но пък видимо се харесва на философите. Така Марван Рашед (2012) предлага че ключовата централната фигура не е Ератостен, а Солон и отхвърля идентифицирането на Хераклид като предлага Архит. Негово допълнение е и предположението за Крантор от Соли като поръчител на творбата. Следващият философ коментирал разпределението на имената е Дейвид Седли, който изобретателно започва с възстановяването на канона в Академията, като обявява Тимей за фундаментален текст допълван от Федър и по-нататък, по целесъобразност Софист, Държавата или Теетет. Съответното преположение е, че едноименният персонаж е и централната фигура в композицията. Той дори приема, че сухият клон от дървото маркира една питагорейска връзка – от Спевсип към по-ранния Архит. Според него и двамата са предмет на неодобрение, а на корниза над главите им стоят карикатурни маркери - механични гълъби и тенджера; в паралел е и слънчевият часовник над Евдокс, негов изобретател, както и дървото, платан, стандартен каламбур за самия Платон.
Маса –Перо, чиято работа е в археологически журнал, не е знаела за изобретателния прочит на Седли, но тя и се съсредоточава върху паното от Сарсина, което е по-късно; съвсем убедително тя намира инсценировка свързана с Александрийската библиотека и съответно взема за ключова фигура Ератостен. В същата перспектива е и неотдавнашна работа на Ромео, още един археолог.
Датировките за двата варианта издават, че те възхождат към общ първообраз, най-вероятно картина. Какво се случва в нея и съответно кои са участниците в случката – хипотезите не са малко, но пък проблемът е идентичен с
Тримата философи на Джорджоне, и за което скучаещите навярно са се досетили.
Бележки
Mattusch C., (ed.), 2008, Pompeii and the Roman Villa: Art and Culture Around the Bay of Naples, New York: Thames & Hudson Ltd, 2008.
Brendel O., Symbolik der Kugel, Mitteilungen des Deutschen Archaeologischen Instituts, Römische Abteilung. Band 51, 1936, S. 1–95./(Symbolism of the sphere. A contribution to the history of earlier Greek philosophy, Brill, Leiden 1977
Griffiths A., Navel-Gazing in Naples?: The Painting Behind the "Pompeii Philosophers", Syllecta Classica, vol. 27 (2016), pp. 151-66
Gaiser K. 1980: Das Philosophenmosaik in Neapel. Eine Darstellung der platonischen Akademie.(Abhandlungen der Heidelberger Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-historische Klasse.) / Pp. 132; colour frontispiece, 8 plates. Heidelberg: Carl Winter, 1980.
Drexel F., Das Philosophenmosaik von Torre Annunziata, Römische Mitteilungen 27, 1912, p. 234-240
Elderkin G., Two Mosaics Representing the Seven Wise Men, American Journal of Archaeology 39, 1935, p. 92-111.
Massa-Pairault F-H.,
De l’Académie au Musée: regards sur la mosaïque «des Philosophes» (MANN 124545), Revue archéologique 2020/1 (n° 69), p. 29-83
Sedley D., An Iconography of Xenocrates’ Platonism in Erler M et al. eds. Authority and Authoritative Texts in the Platonist Tradition. Cambridge University Press, 2021.
Winckelmann J.,
Monumenti antichi inediti spiegati e illlustrati, Rome. vol. I, p. 242 et pl. 185.
Ling, R., "
K. Gaiser: Das Philosophenmosaik in Neapel, Heidelberg: Carl Winter, 1980", The Classical Review 31.2 (1981): 322-322
Romeo I., Il Mosaico dei Filosofi, Studi Classici e Orientali,
Vol. 67, No. 2, (2021), pp. 219-38
[+/-] Show Full Post...
[+/-]Hide Full Post...
