Хармид редовно купонясва и после, сутрин, го боли глава; Сократ се съгласява да се направи на традиционен лечител, който с баене и билки ще го оправи. Бързо се разбира, че ако успее да го убеди да „живее разумно“, няма да има нужда нито от едното нито от другото. Воденето на „разумен живот“ се оказва във фокуса на диалога, но до негово определение така и не се стига – поради платоновото дълбоко неразбиране на негациите и съответно на парадокса „знам, че нищо не знам“.
Обаче е ясно, че не всички се водят от разума (си), така че въпросът за спомагателните средства също стои. Дерида запомнящо се е коментирал двусмислеността на гръцкото фармакон (φαρμάκῳν), покриващо спектър значения от благотворно до вредно, дума за лекарство и за отрова. Хармид подсказва, че същата неопределеност се пренамира и в епойде (ἐπῳδή), дума простираща се в дистанцията между рационално и афективно, от реториката до баенето.
Доколкото, за да убеждава Платон си служи и с логика и с разказването на митове, за него видимо от реторика до баене се простира континуум, което именно прави тази дума собствено непреводима. Така в неговите текстове се откриват разнородни – за нас – дефиниции, а по-нататък в техните преводи на разни езици и места фигурират доста различни думи. Всичко това – подходящ предмет за запълване на време, блогове и пр., като тук е само началото...
справка + коментар.pdf
Платон, Хармид в Диалози т.1, София: НиИ, 1979.
Derrida J., La dissemination, Paris: Seuil 1972 / Дерида Ж., Аптеката на Платон, сп. Език и Литература, 1996, 5-6, р. 60-73.
Robinson T., Brisson L, (eds) Symposium Platonicum V: Euthydemes, Lysis, Charmides, Sank Augustin: Academia Verlag, 2000.
понеделник, 19 февруари 2024 г.
"Хармид" и техниките на словото ἐπῳδή
понеделник, 29 януари 2024 г.
Мастилото на меланхолията
Мастилото на меланхолията - дори в оригиналната фраза да липсва алитерацията, словесната находка е запомняща се . Това е заглавието на сборник от работи, които Жан Старобински (1920-2019) е публикувал в течение на половин век, започвайки от 60те. Повод за връщането към това издание (от 2012) е появата у нас на превод от още една книга с лаконичното заглавие Меланхолията, този път от Ласло Фьолдени. Преводите от унгарски рядко са били издателски приоритет, така че тя идва с осезаемо закъснение (40 год; превод на англ. от 2016), макар да е била част от активизирането на тематиката през 80те.
Ласло Фьолдени, Меланхолията, София: Сoнм 2023
Jean Starobinski, L'Encre de la mélancolie, Paris: Le Seuil, 2012
Марек Биенчик, Меланхолия, София: Сoнм , 2002
В самото начало на 60 те г излиза книгата на Фуко, която знаем като История на лудостта, и днес тя бележи една повратна точка в европейската мисловност: различните общества конструират различно „нормалността“. Фуко е отделил двайсетина страници на меланхолията (с. 350 и сл.), които удачно са скицирали нейното виждане в няколко исторически различни момента. Става ясно, че обхвата от проявления на меланхолията е напълно условен, не по-малко от съчиняваните обяснения за нея. Практически едновременно излиза и дисертацията на Жан Старобински История на лечението за меланхолия от началото до 1900 г., който сега заема първите страници на неговия сборник. Oт началото на ХХв. датира фройдовото - и по-нататък фройдистко - обяснение за меланхолията и днес то има вече 100 годишна история, обаче доколкото претендира за актуалност, също както текущите схващания за депресия, биполярни разстройства и пр. то стои в страни от културно-историческите и литературоведски разглеждания. Несъмнен поврат при тях е книга на Панофски (с Клибански и Саксл) Сатурн и Меланхолията, излязла също в началото на 60те.
Фуко, който в началото на кариерата си е bona fide структуралист, често е протестирал срещу непрекъснатостите, които традиционната история упорито гради. Какво е общото между описания от Омир Аякс и Портрета на Д-р Гаше нарисуван от ван Гог? Ами, те и двамата са меланхолици... Както Фуко ще обясни, а Старобински експлицитно ще напише, „меланхолия“ е само една дума която има трайна употреба, но няма реален предмет и съответно – каузалност, която да бъде изяснявана. В последна сметка за нея няма история, а само историография.
Началото на темата за меланхолията се знае добре - древна Гърция: в псевдо аристотеловата книга Проблемата, параграф 30, пита „Защо онези, които са се изявили като философи, политици и поети, са отчетливо меланхолици?“ Аякс е сред първите имена, които се дават в този текст за пример, а после идват Емпедокъл, Сократ, Платон. От това място започва и Фьолдeни, докато Старобински използва предаденото в псевдо-Хипократ, за който се разказва, че бил помолен от абдерците да излекува Демокрит. При тази стратегия преходът към незаобиколимия център на цялата тема - Анатомия на Меланхолията (1621 1-во изд; 1638 5-то) е съвсем непосредствен – Роберт Бъртон се е представил като Демокрит младши.
ХVIIв. лекари и теолози се конфронтират по въпросите на меланхолията и в следващия век тя (заедно с астрологията) зачезва. По-късно в един обуржоазен свят романтиците я преоткриват, дават й нови имена и обяснения. У Фьолдени обаче има подчертан интерес към идеологизираните от религията трактовки; съобразява се все пак, че неговата книга е писана (80-те) когато Източния Блок с неговите ограничения са осезаема реалност. Така и за 19 в. когато Бодлер е доминиращата в този литературен ландшафт фигура, Фьолдени предпочита да се занимава с трудно четимите бръщолевения на Киркегор. За отсъствието на Бодлер може да се намери компенсация в по-рано преведената книга на Марек Биенчик, който и по специалност е романист. (другата му книга Oczy Dürera. O melancholii romantycznej, 2002 за сега изглежда недостъпна освен в оригинал). Някакво продължение на Фьолдени и негова работа за К.Д. Фридрих е била Носталгия на Петер Надаш, което той е съчинил като своебразна реплика в същите години.
Ако първоначално меланхолия е една от четирите позиции в проста логическа схема, на финала тя се провижда като дежурното обратно на конституиращото социалната тъкан, лишена от собствена субстанция и така - негативност. Деконструирането й е факт вече повече от половин век, но това не пречи от нея се генерират фантазми, в словесна или визуална форма и именно това е занимателното. Фьолдени е многословен и приблизителен, докато Старобински пише сухо, макар с проницателност и усет; а Биенчик - елегантно, както се полага на литератор. Появата на всяка поредна книга, нова или закъсняла, е добър повод за връщане към тези текстове, бързо прочитани и бързо забравяни.
Бележки и библиография
[1] В оригинал ланк.. - (ме)ланк... находката е на Шарл д‘Орлеан
[2] Фуко е запознат с работите на Бинсвангер, чиято книга е излязла предходната година
. [3] L'Encre de la mélancolie, съдържа фактически първото издание на текста, доколкото отпечатаното в 60 е било разпространявано само като „ведомствено издание“ от фармацевтична фирма, лансирала антидепресант.
[4] Диоген Лаерций съобщава, че Теофраст е писал книга за меланхолията, така че правдоподобно се спекулира дали въпросът не е собствено негов.
Фуко М., История на лудостта в класическата епоха, Плевен: ЕА, 1996
Binswanger L., 1960: Melancholie und Manie: Phänomenologische Studien (Melancholy and mania: Phenomenological studies), Pfullingen.
Starobinski J., Histoire du traitement de la mélancolie des origines à 1900. J.R. Geigy S.A., Bâle 1960.
Фройд З., Четири основни текста, София: КиХ 2018 [Траур и меланхолия]
Klinbansky R., Panofsky E., Saxl F.,(1964). Saturn and Melancholy: Studies in the History of Natural Philosophy, Religion, and Art. Thomas Nelson and Sons.
Starobinski J., Une mélancolie moderne : le portrait du docteur Gachet par Van Gogh,in L'Encre de la mélancolie р.243 (A modern melancholia: Van Gogh's portrait of Dr Gachet, Psychological medicine 23.3 (1993): 565-568. pdf )
Pigeaud J., Aristote. L'Homme de génie et la mélancolie. Problème XXX, 1. Traduction, présentation et notes Paris: Éditions Rivages, 1988. 129 pp. енгл.
пс Хипократ Emile Littré, Oеuvres complètes d'Нippocrate, vol. 9, Paris: Baillière, 1861
Robert B., The Anatomy of Melancholy: What it Is, with All the Kinds, Causes, Symptomes, Prognostickes, and Seuerall Cures of it : in Three Partitions, with Their Severall Sections, Members and Subsections, Henry Cripps, 1638
Bieńczyk M., Oczy Dürera. O melancholii romantycznej, Warszawa: Sic!, 2002
Nádas P., Melancholy, collected in Fire and Knowledge: Fiction and Essays, Farrar, Straus and Giroux (2007); Mélancolie, Paris: Le bruit du temps, 2015