Летни Дела и Дни

Гръцките брикольори
Разговорната френска дума „бриколаж“, която Леви-Строс използва за да разясни функционирането на мита, изненадващо сякаш, се интернационализира: днес всеки що годе осведомен читател знае достатъчно добре за какво иде реч. Несъмнено е, че самият Леви-Строс се е въздържал от всякакво по-разгърнато прилагане на своите структуралистки похвати към античната култура, оставяйки полето свободно за епигонските ни прояви. Един от ранните проблеми третирани в този дух е поредицата от „раси“ описана в Дела и Дни от Хезиод. Еленисти и пр. филолози, разбира ce, отдавна са отбелязали някаква несъобразност в поредицата здавана икономично с изреждането „злато, сребро, бронз, герои, желязо“. Жан-Пиер Вернан е авторът, с който заявено структуралистките разглеждания на темата идват на дневен ред[1] и повече от половин век по-нататъшните коментари се множат[2]. Съвременните публикации обикновено са достатъчно информативни за вече правени опити, така че поредното разглеждане тук ще бъде само скицирано на фона на някои по-ранни варианти, но пък и ще бъде продължено към една по-различна област.
Изглежда напълно основателно да се застъпи тезата, че митът за расите на Хезиод е типичен бриколаж. Поредицата от 5 елемента е добита като от оригиналните 4 са запазени първите два, а в едно друго развитие са пренамерени оставащите два, заедно с един нов, трети, и двете части са съчленени, формирайки повествованието, което така озадачва. . Навярно Рудхардт е авторът, стоящ най-близо до подобен възлед, а Мост[3] препраща за начало към ранна работа (от 1842) на Бамбергер.
За контраст, едно особено неубедително предложение е било направено от Кербах[4], който твърди, че последният елемент, „железният“, е добавен към една първоначална хомогенна серия от 4. Вернан, когато по-късно се връща към ранния си опит, отбелязва, че желязната епоха противостои темпорално на всички останали: в нея е настоящето и обозримото бъдеще, а другото е в миналото[5]. Първоначално той е клонял към възгледа, че реално желязната епоха е двойна, така че цялостната система би съдържала 6 елемента, което пък би съответствало на предполагаемата индоевропейска трифункционалност (т.е. 3х2). Известна критичност към Дюмезил изявява спорното обединяване на двете достатъчно различни роли на цар и жрец[6] , така че функционалната подялба би била четири-членна (царе, жреци, воини, земеделци,) и изначално отговаря на 4е метала.
Повечето интерпретации приемат за водеща идея в интерпретирането, че Хезиод описва темпорален цикъл, с градация надолу и за това вмъкването на „герои“ стои неестествено. Че то е опит за осъвременяване на една по-древна схема, изглежда безспорно, но проблемът е как именно е осъществено и доколко е запазена логическата състоятелност. Съдейки по контекста Хезиод видимо започва с две извън-времеви парадигми и после преминава към нещо „съвсем друго“ - бронзовата ера. Тя обаче е част от една визия за настоящето, която предлага на съвременните железни хора модела на героите, изтъквайки, че и за тях е имало знаменити предшественици. Съдбата на парадигматичните предци е да станат „демони“ (респ. епи- или хипо- хтонични). Ако бронзовите хора преминават посмъртно също надолу в Хадес, то щастливите герои са се преселили далеч, на островите на блажените. Внушението е сякаш, че хората от железната ера биха могли да заслужат подобна съдба, и че бъдещето, макар и мрачно, не е безднадеждно. Серията „бронз, герои, желязо“ е хронологична, без валоризациите да са еднозначно намаляващи. В резултат - и както може да се очаква - митът описва по-скоро една система, отколкото някаква история. Ако за нас съчетаването на едното и другото е видим проблем, то докато времето се счита за циклично такъв реално няма.
*
Влиянието на Хезиод в гръцката култура е повсеместно и неоспоримо, но неговата конструкция едва ли би могла да се отгатне без някои по-късни нейни вариации. Един от най поучителните примери навярно е ревизирането на аристотеловите предикабили, извършено от Порфирий. Аристотел в своята Топика е формулирал безупречно логическата четворка „род, дефиниция, проприум, акциденция“. Воден от свои разбирания Порфирий обаче игнорира собствено логическата й основа и предлага вместо „дефиниция“ двойката „вид“ и „разлика“. Така се стига до универсалните описания в термините на субстанция и акциденция, които при аналитични разглеждания се третират чрез „род“, „вид“ и „разлика“. Структурирането 2+3 е несъмнено, а също и неговия платоновски първоизточник. В Софист към края на текста се намира просветляващият пример за триадата онома- рема- логос, като за последния са приложими двете квалификации „истина“ или „неистина“. Ако това напълно недвусмислено и разбираемо, не би трябвало прословутите 5 големи рода от същия текст да продължават да изглеждат загадъчно. (Действително, достъчно е думата „битие“ да се приема в античния й контекст, където тя означва преди всичко някаква определеност, и съвсем не толкова голо съществуване, какъвто е теологизирания уклон на по-следващите прочити.) Така „същото“ и „различното“ се комбинрат в „определеност“, която бива „неизменна“ или „изменчива“ – това е структурирането на 5е рода [7]. На бриколаж а ла Порфирий противостои една по-строга логика, също както Леви-Строс представя инженера като контрастиращ с брикольора – такова е и мисленето на Аристотел с неговите логически (и логични) квадрати. Когато разглежда класическата система от 4е елемента или стихии, той е наясно, че зад тях стоят два предикатa („принципа“) и схемата е завършена. Ако ще се добавя още към тях е нужен нов, трети, предикат/принцип и именно така той въвежда местонахождението – в подлунния свят или над него. Ако нещо се намира под сферата на луната, в неговия състав са класическите 4 елемента, ако е над нея - то е от нещо друго.
Навярно същият ход може да бъде разпознат в разширяването на неговата система от 4 причини с още една, извършено вeроятно от Ксенократ [8]. Както предава няколко века по-късно Сенека младши „към тези Платон е добавил петата, - „парадигматичната““ [Ер 65.7] и това съвсем не се нуждае от по-специално обсъждане – също както множество негови съвременници знаят, че стихиите са 5. От Прокъл пък изглежда идва идеята за още една, „инструментална“, причина, така че ранното средновековие наследява общо комплект от 6, и следвайки своите пристрастия може да ги групира в две триади (3+3) като дори приписва цялата съвкупност на Платон [9]. Оригиналната аристотелова конструкция е била строго логическа, а първоначалното й разширение до 5 (по аналогия с въвеждането на етера или квинтесенцията) още е допустимо; дописването й обаче с една двойка вече става чист бриколаж.
В последна сметка разглеждането на казусa с Дела и Дни все повече изглежда като част от някаква по обща проблематика, виждана и предполагаемо решавана по един или друг начин: пет елемента могат да се окажат разпределяни „традиционно“, по схемата 2+3 или „академично“ по схемата 4+1.
*
[1] Vernant J.-P. , Le mythe hésiodique des races. Essai d'analyse structurale, Revue de l'histoire des religions, Année 1960, 157-1 p. 21-54 [pdf]
[2] Gros A., Jean-Pierre Vernant et l’analyse structurale, L’Homme , 218 | 2016,
[3] Rudhardt J., Le Mythe hesiodique des races et celui de Promethee. Recherche des structures et des significations, Revue europeenne des sciences sociales 19 (1981) 245-81; Most G., Hesiod's Myth of the five (or three or four) races The Cambridge Classical Journal, Vol. 43, 1998, p.104-27
[4] Querbach C., Hesiod's Myth of the Four Races, The Classical Journal , Oct. - Nov., 1985, Vol. 81, No. 1 (Oct. - Nov., 1985), p. 1-12 Jstor
[5] Vernant J.-P., Le mythe hésiodique des races. Sur un essai de mise au point Revue de Philologie, de Littérature et d'Histoire Anciennes; Paris Vol. 40, (Jan 1, 1966)
[6] Лозев A., (2016) Структуралистки упражнения в чест на Ж. Дюмезил (1898 – 1986), cn. NotaBene, 32
[7] Losev A., 2020, Plato’s Quincunxes, Philosophia 26
[8] Granieri R., Xenocrates and the Two-Category Scheme, Apeiron, Nov. 2019,(Doi); Lowenstam A, Seneca’s epistle 65, Mem. Am. Academy in Rome, Vol. 43/4 (1998/9), p.63-78
[9] Karamanolis G., Plato and Aristotle in agreement, Oxf. 2006, p.273 n.92
*

[+/-] Show Full Post...

[+/-]Hide Full Post...