Боке не e деформация на френското буке(т), а японска дума, от края на 20в. - технически термин във фотографията. В пост от предишното десетилетие, Неясни цветя, се преплитаха три разнородни сюжета, към които тя подсказва едно продължение. Би могло предварително да се вметне, че Блуменберг и Ана Блуме (†2020) нямат нищо общо, видно е; а също и че за Пол Остър напоследък май е по-добре да се мълчи. За Габриеле Тергит би могло да се спомене неочакваната й поява в книгата на Модрис Екщайнс от 2012 - тя присъства на процеса срещу Ото Вакер, но тук историята навярно ще се разрои прекалено (Перуниките на Ван Гог, примерно, се помнят). Така че, праволинейно, остава неостротата: не само че историческата книга на Волфганг Улрих има място в една по-широка, неразказана история, но и предеметът й е податлив на допълнителни материално-технически разяснения.
За боке днес четем из уикипедия (на 37 езика, вкл. бг), което позволява бъдат спестени повторенията. Фактическият контекст е именно това, което при Улрих в превод е неострота Unscharfe на немски, Flou или Blur респ. на фр. и англ. Педантизмът на енциклопедистите е разграничил разфокусиране, лоща видимост, движения (камера, обект или фон) и боке. А като допълнителна (цифрова) обработка, превръщаща острото в меко или размито, се сочи и гаусовото изглаждане (на немски „омекотяване“).
В последната година на XXв. в Арл е организирана фотографската експозици Flous et modernités. La rêverie du devenir, чийто куратор е Серж Тисерон, психиатър (психоаналитик) по професия. Първата уговорка, която той е направил, е че под flou разбира нехомогенност в контрастността, така че елиминира неостротата добивана от замъгляване на обектив, поставяне на полупрозрачни такъни и пр. похвати, изпробвани от пикториалистите на 19в. Неговата теза е, че нехомогенността на онова, което е пред и зад фокуса, прави снимките истински интересни, а без нея те идват като механичен заместител на реалност: дистанцията между субекта и обекта е маркирана от степените на острота.
Четвърт век по-късно Полин Мартен организира в Лозана експозицията Flou, une histoire photographique, която реално съпътства издаването на преработената й дисертация Le flou et la photographie. Histoire d’une rencontre (1676 -1985). Времевата рамка на този текст е най-ранната употреба на flou, „използвано за да се изрази с художествен термин нежността и сладостта на едно произведение“ (с. 37); и от другата страна, статията Le retour du flou на Жан-Клод Льомани, която тя представя като „първият ретроспективен текст за историята на flou във фотографията“ (с. 450). Тъй като по настоящем тя работи върху Les enjeux du flou photographique à l’époque contemporaine, специален брой на изданието Focales, там е публикувала и кратка библиография на публикации тематизиращи Flou (неостротата, размитостта). Видимо тя се отнася за десетилетията след епохата третирана в нейната книга и там, някъде в средата на хронологията фигурира заглавието на Волфганг Улрих.
Библиография
Tisseron S., Interview, Le Journal des Arts
Martin P., 2023. Flou. Une histoire photographique, Lausanne, Photo Élysée (3 mars-21 mai 2023). extrait du catalogue-demo
Martin P., 2023. Le flou et la photographie. Histoire d’une rencontre (1676-1985). Paris :
Presses universitaires de Rennes.
Lemagny J.-C.,L'ombre et le temps. Essais sur la photographie comme art, Paris:Nathan, 1992
(more.)
Focales (Martin P.,) Les enjeux du flou photographique à l’époque contemporaine
Ullrich W., Die Geschichte der Unscharfe, K. Wagenbach Verlag, 2002 / Улрих B., История на неостротата София: Изток – Запад, 2012 (more)
*
Неостро на немски в този контекст има антоним меко, не тъпо; за оптическата контрастност или острота германските езици са използвали латинския корен (респ. Acutance, Akutanz), кoeтo на френски е piqué. Обратно на Френското flou е по-скоро отчетливото net, на английски clear. Очевидно, поуката е, че никой не е съвсем наясно за какво иде реч в глобалния дускрс.
понеделник, 20 ноември 2023 г.
Боке
Абонамент за:
Публикации (Atom)