вторник, 3 април 2018 г.

За Произхода на (раз)ума и Историята

Хейдън Уайт ин мемориам

Самоструктурира ли се историята или пък това са форми налагани й от един исторически разум? В едър план едно непрекъснато развитие от човекоподобните до нашите съвременници е лесно проследимо и (позитивистки) измеримо. Само че със смаляването на мащабите ходът престава да е повсеместно и поголовно еднозначен, дотам че самата дума ‚развитие“ може да изглежда подозрително. Че прости физически системи са способни на самоорганизация обаче стана тривиален факт през 20в., така че структуриране във всякакъв машаб стои по-скоро като очакване, а не като изненада или измислица. Произход на Модерния (Раз)Ум, книгата на Мерлин Доналд, е видимо историцистка и тя следва един модел на стъпаловидното развитие, идея обичайна за съвременния еволюционизъм: резки промени следвани от периоди на застой. Предполагаемо, стъпалата и нивата са обективно налични и авторът единствено ги описва. Изхождайки от настоящето се констатира най наред една решаваща подялба отделяща хора от не-хора и по нататък подобна дистинкция отделяла маймуни от хоминиди и предмодерни от модерни. Доколкото четириделната схемата е затворена, изключва футуристични есхатологични визии, във нея са набелязани три прехода белязани от усвояване съответно на сечива, реч и писменост. Последното обаче несъмнено изглежда като комбинация от предходните и напомня за разни популярни „диалектически“ натъкмявания на историята. Донякъде Доналд сам всява объркване сред читателите като скоро след излизането на книгата публикува Рrécis (1) в заглавието на което упоменава „три етапа“. Още във встъпителния параграф той дава да се разбере, че се интересува от етапите, постигнати след трите главни трансформации, т.е. оставя в страни един предварителен или нулев стадий, който в книгата е определен като този на „епизодичната култура“. Решението му е донякъде странно, доколкото именно в този начален етап централна роля играе запаметяването, чието екстериоризиране е ключовото за финалния. Изобретяването на „сечива за речта“ е сравнително лесно разбираемо, така че за книгата на Доналд остава като ключов контрастът между миметична и митична култура, отграничавани с появата на езика. Без да претендира за оригиналност той отелязва, че в една дарвинистка перспектива за успеха на човекоподобните от един момент нататък междувидовата конкуренция, външна, е изместена от вътрешновидова - природната интелигентност сякаш става социална.
Видяна и/или представена така книгата би била по-скоро тривиална и сякаш най интересното в нея е пропсунато. Затова може би си струва да се изтъкне че конструкцията на Доналд е реално една структуралистка тетрада: тя не само е логически оправдаема но прикритата й симетрия носи добавъчна естетическа стойност, а от там тя черпи и завидна реторическа сила. Загадката тогава е защо той самият е предпочел фокусирането върху трите вътрешни деления, появяващи се когато тази структура бива линеаризирана. Дали събитията учленяват структурата или те са забележими само като контраст на избраните нейни елементи.

Развитие на материалното и менталното в паралел е тривиална конструкция на темата; структуралисткият жест би отделял едното от друго, но и би отчитал контраст на „преди“ и „след“. Така избирайки начало и ред се конституира една една проста последователност, каквато несъмнено е заложена и в книгата на Мерлин Доналд. Започвайки с онова, което нарича „епизодична култура“ (00), той отчита появата на сечива и съпътстващото я усложняване в „миметическа култура“(01), а по-нататък и с развитието на речта идва митическата култура(10), прерастваща с изобретяването на техники в логическа, или в неговите термини ‚теоретическа култура“ (11). Централната случка е появата на речта, а тя е предшествана и следвана съответно от значимите развития на мимезис и писменост. Но Фактически речта бележи именно една смяна на селекцията: ако преди нея селекционния натиск е междувидов, то след нея е вътрешно видов. Когато Франсоа Жакоб взаимства идеята на Леви-Строс и представя еволюцията като бриколаж, реторическият ход е просветляващ, без това да скрива, че зад него стои по-скоро някакво префокусиране на вниманието, отколкото даденост. Доналдсон също е брикольор, при все че в конструирания модел това не проличава веднага. В неговото описание културите се следват, надстрояват и дори снемат. Само че онова, което са култури в множествено число, са по-скоро разнородни елементи ангажиращи вниманието и даващи прилагателните, които да специфицират културата: епизодична памет, миметична способност, митологически наратив, технологии. Еволюционисткият процес предположен от Доналд, може да бъде изобразен като множествено свързан граф, обхождан в определeн ред, което и фигурира в книгата. Липсва обаче емфаза, че той е топологически еквивалентен на тетраедър, най-просто тримерно тяло, подсказващо още и за контраста плоскост – обем.

При една вертикална валоризираща ос може да се пита дали епизодичната култура е най ниско, един до-човешки стадий, а трите останали са по-висши или пък след трите биологически етапа се пепреминава на следващото технокултурно ниво; отговорите са по избор, но симетрията им остава отвъд тях. Схващането за йерархизиране обаче не е само пространствена ана-логия: ако полулациите са били подложени на подбор/селекция по някакъв определен показател, той не е останал същият: появяват се нови селекционни правила, които, може би, следват своя (мета)логика. Допускайки подобни смени, в разглеждането субстанции и функции започват да се смесват по начин който прави тук стандартните истории сякаш неиздържани. Само че текстът на Доналд представя може би биография на вида хомо сапиенс, а не история на човечеството. За структурализма границата природа клтура е фундаментална, без значение къде точно бива пркарвана. Така и Хегел е бил прав, доколкото предварително приема, че природата няма историята, а единствено конституирането на субект е онова, което я задава.

Библиографски бележки
Merkin Donald, Origins of the Modern Mind: Three stages in the evolution of culture and cognition (Harvard, 1991)
Merkin Donald, Рrécis of Origins of the modern mind: Three stages in the evolution of culture and cognition, Behavioral and Brain Sciences, Vol. 16, Iss. 4, Dec. 1993 , p.737-48-91 ( в обем 55 стр 2 колони текст съдържа над 30 критически коментара предшествани и следвани от авторов текст)
Страница с подбор от (линкнати) статии през следващото десетилетие (1993-2004) Merkin Donald, A Mind So Rare: The evolution of human consciousness (Norton, 2001)

Ps
Книгата на Доналд по необходимост третира значителен обем разнородна материя, така че е нереалистично да се очаква изложението навсякъде да бъде еднакво качествено. Доколкото началните дялове, посветени главно на природното, контрастират с финалните, където твърде сбито е коментирана собствено културата, оставващото впечатление може да се окаже занижено – един ефект на диахронията, която би измествала тотализацията. Изпозваната схема несъмнео предлага пространство за множество вариации, всяка от които може да бъде относена към парадигматичните рубрики в книгата:

Няма коментари: