Понтифекс максимус е римска жреческа титла, просъществувала повече от сама империя, и останала (завинаги) с неясна етимология. Хипотези и обяснения от ерудитско до фолк ниво предлагат като основа „мост“ и съответно нещо като „главен мостостроител“. Тогава и за Магрит, който е нарисувал „Мостът на Хераклит“, също може да се твърди, че понтифекс. В Държавата, Платон обяснява, че най-стойностното е идеята, в случая - за мост, после нейните реализации, Понт Ньоф или Бруклинският Мост, и на края - техните изображения, които така се оказват имитации на имитациите. А нарисуваното от Магрит, което дори не изобразява артефакт, е чиста привидност - мазки боя върху платно.
Картината като мост във времето.., мостът, незавършен като самото време... високопарни приказки, разбира се. Ако Хераклит и неговото всеобщо протичане са пределно известни, има и един друг грък, Хераклид понтийски, за франкофоните Хераклид дю Понт, което разговорно предадено би било е нещо като „оня Херакли(д)т, с моста“.
(А ако това не е достатъчно като коментар, винаги може да се помисли и за Дюпонт и Дюпонд, героите от комикса, които дебютират в годините, от когато датира и картината на Магрит. (И се съобразява, че Белгия е малка страна.))
*
Съзерцавайки картината онова, което веднага се натрапва е, че от моста собствено се вижда само част, практически половината. Това е ключовата дума, която определено свързва изобразеното с известното от фрагментите на Хераклит: „от водата половината става земя, половината е буреносен облак“ (38)– долната част на платното е вода, горната е поделена между солидния мост и скриващите го облаци.
Обувките, които се превръшат в крака/ и обратно (Le modèle rouge III. 1937)), бутилката - в морков (L'Explication, 1952), орелът - в планина (Le domaine d'Arnheim 1962), изключително многобройни мотиви от картините на Магрит свидетелстват за някаква натрапчива идея за „прематериализиране“ (думата е трансубстанциация, но тя могла да поражда недоразумения). Навярно няма да е пресилено твърдението, че това е една от основните схеми, експлоатирана от неговата находчивост.
Старогръцки и латински са част от училищното образование когато Магрит е ученик, но е (по)вероятно той да е чел Хераклит в превода на Танери. За „буреносният облак“ френския от края на 19в. използва транслитерацията на гръцката дума πρηστήρ, като авторитетният речник на Литре (1877) пояснява „prestеr, оn a écrit aussi prestère: Dans l'ancienne physique, espèce de météore igné“ т.е мъглявото обяснение за някакъв „вид огнено явление в атмосферата“. В оригинал „вода“ е „море“, но още Климент Александрийски, у когото е запазен хераклитовия цитат, третира думата като метоним.
Космическият цикъл, доколкото се разбира от античните фрагменти и най-вече от онова, което се пренамира в теориите на гръцките стоици, е превръщането на огъня във вода, постепенното й поделяне на земя и въздух, които стават все по сухи, така че накрая се възпламеняват... т.е. огън -вода< въздух/земя>огън. При тази схема картината на Магрит с нейното заглавие вече може да изглежда съвсем различно; всичко това сякаш е по-близо до класическата живопис с нейните алегории и гатанки, отколкото до авангардните експерименти с техниката - и също толкова неразбираемо за непросветения зрител.
