петък, 3 юли 2020 г.

Квинкунксите на Платон - кода


Нагледите са полезни, особено когато е известно, че не са правилни. „Квинкунксите на Платон“ могат да изяснят известните Megista gene – петте големи родове, изброени в Софистът, и като се съзерцава тяхното графичното подреждане:


Създава се впчатление за някаква симетрия, макар тя реално да не се покрива с тяхното разбиране. За случая най-лесният начин да бъде разсеяна е да се наблегне, че онова, което преводите предават като „битие“, за класическите гръцки мислители съвсем не съответства на теологически мотивираните тъкувания за тази дума.[1] Думата, която в множество индоевропейски езици конотира и съществуване, на първо място изявява определеност: нещо „е така“, така е. Тогава е разбираемо, че този смисъл на „определеност“ действително е резултат от комбиниране на „също“ и „различно“, както в по-късните термини - родово определение и видова разлика. Именно това се изяснява по нататък в текста, където от съществително и глагол се получава „слово“ (логос). За логическите разглеждания е видно, че говоренето за някаква диалектика, е не само неуместно, но и заблуждаващо.[2]
Приведените по-рано вариации на популярния квинкункс подсказват за тяхната множественост, която не е лесно да се удържи в разумни граници. Описание на две неща, които да се смесват или сплитат в трето и по-нататък то (или всички те) да се подчинява(т) на дихотомичен принци, е схема напомняша за митическите медиации разкрити от Леви-Строс[3], макар и в леко изменена форма. В писаното от Платон това се открива доста недвусмислено например в пасажа от Държавата (617c), упоменаващ мойрите. Те са, както е добре известно, 3 и според текста подреждането им по възраст съответства на пеенето за минало, настояще и бъдеще. За тяхна майка е посочена Ананке, персонифицираната необходимост, докато баща им не е упоменат. Митографите обаче предават, че родителската двойка е Кронос и Ананке или пък по-късните еквиваленти Зевс и Темида. Едва ли е нужно връщане до индоевропейските корени (и двойката Варуна – Митра[4]) или пък пояснение, че деформация на Хронос стои зад Кронос, който ноторно е бил изместен от Зевс. Дуалността произвол/ регулярност се разпознава като принципа, който стои над времевостта в трите ѝ хипостази.
При сравнително хомогенни съвкупности от 5 елемента деленето 2+3 изглежда почти неизбежно. В духа на третираното тук бързо идват на ум 5те планети, при които две са „вътрешните“ и видимо следват Слънцето, докато останалите три („външните“) доста произволно блуждаят.(986е-987)[5] Още по очевиден пример са, разбира се, 5е тела, които Платон е избрал за конструкцията на света от Тимей: те са три делтаедъра – съставените от равностранни триъгълници (икосаедър, октаедър и тетраедър) и още други две (куб, додекаедър); както текстът обяснява, делтаедрите се разпадат и преобразуват едни в други, докато кубът единствено се разпада и възстановява (Тim. 56d-57с), а за 5тото не е казано нищо както за бащата на мойрите или за неназования 5и принцип във Филеб.
Две е първото число. така е за древните гърци и така е в Елементите на Евклид. Едно не е число, а „принцип“ на броенето. В математиката дефинициите са определящото, така че грешна дефиниция няма : две за гърците е множественост, едно не е. Твърдението, че нещо е едно, е по-скоро твърдение за уникалност, което е и негативна характеристика: „уникално“ ще рече, че няма друго, а това не е даденост. След като е достатъчно ясно, че числата започват с 2 няма как да се подмине първата стъпка – прехода към 3. Може да се предположи, че това е занимавало питагорейците, а не по-късно изнамереният проблем за преход от 1 към 2, който за тях и не е такъв.

1.Kahn C., The verb "be" in ancient Greek, Dodrecht: Reidel; (2003) Rev. 2nd ed., Indianapolis: Hackett Pub. Co. - една забележителна работа, която е направила неуместни повечето съчинения третиращи онтологическа проблематика в античността. Нетърпеливите (или несхватливите) могат да са запознаят с оригиналната статия от Foundations of Language 2.3 (1966) 245-265. или да прочетат Kahn, Charles H. (1976). "Why Existence does not Emerge as a Distinct Concept in Greek Philosophy". Archiv für Geschichte der Philosophie. 58 (4): 323, което е включено в том с негови есета (2009). Essays on Being. Oxford University Press.
2 каша е това до което т.н. диалектика всеки път достига
3 Claude Lévi-Strauss The Structural Study of Myth Anthropologie structurale, Paris: Plon (1958) ch.11 orig., The Journal of American Folklore Vol. 68, No. 270, Myth: A Symposium (Oct. - Dec., 1955), pp. 428-444
4 темата за индоевропейската трифункционалност с двойната власт така както е подхваната от Дюмезил (Dumézil G., Mitra-Varuna - Essai sur deux représentations indo-européennes de la Souveraineté, Presses universitaires de France, 1940 ) допуска разнообразни спекулативни продължения, вж. Лозев A., (2016) Структуралистки упражнения в чест на Ж. Дюмезил (1898 – 1986), cn. NotaBene, 32
5 Астрономията в Епиномис представя 8 те движения, от тях едно за цялото небе, две за светилата и останалите 5 са за планетите – терминологията тук вече е анахроническа, така че назоваването „вътрешни/външни“ лесно предава многословното описание от оригинала.

[+/-] Show Full Post...