Мастилото на меланхолията - дори в оригиналната фраза да липсва алитерацията, словесната находка е запомняща се . Това е заглавието на сборник от работи, които Жан Старобински (1920-2019) е публикувал в течение на половин век, започвайки от 60те. Повод за връщането към това издание (от 2012) е появата у нас на превод от още една книга с лаконичното заглавие Меланхолията, този път от Ласло Фьолдени. Преводите от унгарски рядко са били издателски приоритет, така че тя идва с осезаемо закъснение (40 год; превод на англ. от 2016), макар да е била част от активизирането на тематиката през 80те.
Ласло Фьолдени, Меланхолията, София: Сoнм 2023
Jean Starobinski, L'Encre de la mélancolie, Paris: Le Seuil, 2012
Марек Биенчик, Меланхолия, София: Сoнм , 2002
В самото начало на 60 те г излиза книгата на Фуко, която знаем като История на лудостта, и днес тя бележи една повратна точка в европейската мисловност: различните общества конструират различно „нормалността“. Фуко е отделил двайсетина страници на меланхолията (с. 350 и сл.), които удачно са скицирали нейното виждане в няколко исторически различни момента. Става ясно, че обхвата от проявления на меланхолията е напълно условен, не по-малко от съчиняваните обяснения за нея. Практически едновременно излиза и дисертацията на Жан Старобински История на лечението за меланхолия от началото до 1900 г., който сега заема първите страници на неговия сборник. Oт началото на ХХв. датира фройдовото - и по-нататък фройдистко - обяснение за меланхолията и днес то има вече 100 годишна история, обаче доколкото претендира за актуалност, също както текущите схващания за депресия, биполярни разстройства и пр. то стои в страни от културно-историческите и литературоведски разглеждания. Несъмнен поврат при тях е книга на Панофски (с Клибански и Саксл) Сатурн и Меланхолията, излязла също в началото на 60те.
Фуко, който в началото на кариерата си е bona fide структуралист, често е протестирал срещу непрекъснатостите, които традиционната история упорито гради. Какво е общото между описания от Омир Аякс и Портрета на Д-р Гаше нарисуван от ван Гог? Ами, те и двамата са меланхолици... Както Фуко ще обясни, а Старобински експлицитно ще напише, „меланхолия“ е само една дума която има трайна употреба, но няма реален предмет и съответно – каузалност, която да бъде изяснявана. В последна сметка за нея няма история, а само историография.
Началото на темата за меланхолията се знае добре - древна Гърция: в псевдо аристотеловата книга Проблемата, параграф 30, пита „Защо онези, които са се изявили като философи, политици и поети, са отчетливо меланхолици?“ Аякс е сред първите имена, които се дават в този текст за пример, а после идват Емпедокъл, Сократ, Платон. От това място започва и Фьолдeни, докато Старобински използва предаденото в псевдо-Хипократ, за който се разказва, че бил помолен от абдерците да излекува Демокрит. При тази стратегия преходът към незаобиколимия център на цялата тема - Анатомия на Меланхолията (1621 1-во изд; 1638 5-то) е съвсем непосредствен – Роберт Бъртон се е представил като Демокрит младши.
ХVIIв. лекари и теолози се конфронтират по въпросите на меланхолията и в следващия век тя (заедно с астрологията) зачезва. По-късно в един обуржоазен свят романтиците я преоткриват, дават й нови имена и обяснения. У Фьолдени обаче има подчертан интерес към идеологизираните от религията трактовки; съобразява се все пак, че неговата книга е писана (80-те) когато Източния Блок с неговите ограничения са осезаема реалност. Така и за 19 в. когато Бодлер е доминиращата в този литературен ландшафт фигура, Фьолдени предпочита да се занимава с трудно четимите бръщолевения на Киркегор. За отсъствието на Бодлер може да се намери компенсация в по-рано преведената книга на Марек Биенчик, който и по специалност е романист. (другата му книга Oczy Dürera. O melancholii romantycznej, 2002 за сега изглежда недостъпна освен в оригинал). Някакво продължение на Фьолдени и негова работа за К.Д. Фридрих е била Носталгия на Петер Надаш, което той е съчинил като своебразна реплика в същите години.
Ако първоначално меланхолия е една от четирите позиции в проста логическа схема, на финала тя се провижда като дежурното обратно на конституиращото социалната тъкан, лишена от собствена субстанция и така - негативност. Деконструирането й е факт вече повече от половин век, но това не пречи от нея се генерират фантазми, в словесна или визуална форма и именно това е занимателното. Фьолдени е многословен и приблизителен, докато Старобински пише сухо, макар с проницателност и усет; а Биенчик - елегантно, както се полага на литератор. Появата на всяка поредна книга, нова или закъсняла, е добър повод за връщане към тези текстове, бързо прочитани и бързо забравяни.
Бележки и библиография
[1] В оригинал ланк.. - (ме)ланк... находката е на Шарл д‘Орлеан
[2] Фуко е запознат с работите на Бинсвангер, чиято книга е излязла предходната година
. [3] L'Encre de la mélancolie, съдържа фактически първото издание на текста, доколкото отпечатаното в 60 е било разпространявано само като „ведомствено издание“ от фармацевтична фирма, лансирала антидепресант.
[4] Диоген Лаерций съобщава, че Теофраст е писал книга за меланхолията, така че правдоподобно се спекулира дали въпросът не е собствено негов.
Фуко М., История на лудостта в класическата епоха, Плевен: ЕА, 1996
Binswanger L., 1960: Melancholie und Manie: Phänomenologische Studien (Melancholy and mania: Phenomenological studies), Pfullingen.
Starobinski J., Histoire du traitement de la mélancolie des origines à 1900. J.R. Geigy S.A., Bâle 1960.
Фройд З., Четири основни текста, София: КиХ 2018 [Траур и меланхолия]
Klinbansky R., Panofsky E., Saxl F.,(1964). Saturn and Melancholy: Studies in the History of Natural Philosophy, Religion, and Art. Thomas Nelson and Sons.
Starobinski J., Une mélancolie moderne : le portrait du docteur Gachet par Van Gogh,in L'Encre de la mélancolie р.243 (A modern melancholia: Van Gogh's portrait of Dr Gachet, Psychological medicine 23.3 (1993): 565-568. pdf )
Pigeaud J., Aristote. L'Homme de génie et la mélancolie. Problème XXX, 1. Traduction, présentation et notes Paris: Éditions Rivages, 1988. 129 pp. енгл.
пс Хипократ Emile Littré, Oеuvres complètes d'Нippocrate, vol. 9, Paris: Baillière, 1861
Robert B., The Anatomy of Melancholy: What it Is, with All the Kinds, Causes, Symptomes, Prognostickes, and Seuerall Cures of it : in Three Partitions, with Their Severall Sections, Members and Subsections, Henry Cripps, 1638
Bieńczyk M., Oczy Dürera. O melancholii romantycznej, Warszawa: Sic!, 2002
Nádas P., Melancholy, collected in Fire and Knowledge: Fiction and Essays, Farrar, Straus and Giroux (2007); Mélancolie, Paris: Le bruit du temps, 2015
