"Кaкво е общото между лампата и гарвана? Нямат шофьорски книжки." Вариации на тази тема има безброй. Нещо подобно е международната конференция за Магрит и Айнщайн, която през 1995 г. се е състояла в Брюксел.[1] От нея са произведени цяла дузина томове, макар още в първия Иля Пригожин сухо да отбелязва "вярвам, че Айнщайн и Магрит не биха имали много какво да си кажат"[2], а той, за разлика от други, е чел достатъчно внимателно и за двамата. Съвсем наскоро във Physics Today се появи обаче една кратка статия/бележка Einsteinian subtleties in Magritte’s Time transfigurated [3], която e повод за коментар единствено заради потресаващо ниското й ниво. При липса на информация може да се спекулира, че тя ще да е била вдъхновена от заглавието на конференцията и/или серията томове.
От самото начало авторът, Робърт Флек, простодушно заявява, че "няма доказателства Магрит да е възнамерявал да представя /такива/ айнщайнови идеи в своята картина". А представянето се свежда до образите на часовник и локомотив, към които е добавена една камина, каквато Айнщайн имал в Принстън. Идеята за времето идва най-вече от английския превод на заглавието „Time transfigurated“ (преобразено време), което няма нищо общо с френският оригинал La durée poignardée (прободеното <с нож> траене).
Без проблем франкофоните, особено съвременици на картината, разпознават знаковата дума durée като находката, с която Бергсоновата философия се е конституирала. Помни се, че преди войната за опазване на реда в дните, когато знасял лекциите си, конната полиция бивала мобилизирана. А един от лайтмотивите на неговите разглеждания било най-общо противопоставянето на пространство и време и по специално – на траенето. При желание в kартината на Магрит лесно се пренамира именно такава опозиция: нима огледалото, което отразява – пространствено – образите би отразявало времето? Подсказващо, след две отражения в огледалото, третото не е изобразено. Локомотивът излиза от камината също както от въглищата, които горят, произлиза движението му – екстериоризация на вътрешния им порив (élan). Накратко: външното, опространствяването е убийството на траенето, вътрешното. С това изкуствоведското разглеждане на темата навярно се изчерпва, но може да се посочи и по нататъшна, анекдотична, връзка. Действително айнщайновата специална теория на относителността не само свързва в едно пространство и време, но става и аргумент срещу Бергсоновото философстване. Историята по-нататък е известна (и разгледана другаде) двамата дори се срещнали, а Бергсон написал книга за тяхното разногласие, всичко това предмет за днешни историци [4].
*
Текстът дотук е породен реално от нелепата статия отпечатана във Physics Today, но може би си струва при повода да се каже нещо за Магрит, художник чиято популярност в 20 в. граничи, примерно, с тази на ван Гог [5]. Но Магрит е, както е добре известно, сюрреалист: за цялото течение, начело с Бретон, фундаментална се явява идеята за обективната „поетичност“, онази, която се поражда от неконтролираната случайност, от сблъсъка на образи.[6]
Вземаме някакъв досаден предемет, примерно локомотив [6] добавяме още нещо тривиално - една камина и, о чудо, възниква загадъчност; добавяме случайно заглавие и – готово. Онова, което бива наричано „смисъл“, не предшества картината, а я следва. Ясно е, че Магрит не е илюстратор, но вероятно може да се каже и повече: той се отнася подигравтелно към действителността (докато Айнщайн я взема на сериозно: никакъв синтез, диалектика или друга измислица не би могъл да свързва две такива, противоположни, ценностни отношения. Те са и остават несводими.) Марсел Мариен съобщава, че в годините след войната Магрит рисувал фалшификати като картини на Кирико, Брак, Ернст и пр. [7]
Мистификация или история, тук фактите остават неясни. Но за картината La durée poignardée Магрит доста подробно пише в свое писмо, текст с който заинтересованите би следвало да са запознати. Писал е и по-общо върху образите, а пък Фуко, докато работи върху Думите и нещата, в 1963 пише своето есе Това не е лула [8], което по-късно заедно с две писма на Магрит бива публикувано като книжка.
Бележки
[1] Einstein Meets Magritte: An Interdisciplinary Reflection on Science, Nature, Art, Human Action and Society Series ed. D. Aerts, 1999 – 2012,Springer (The Center Leo Apostel and Brussels Free University)
[2] Progogine I., Einstein meets Magritte, 1999, vol. 1, (the White Book) p.100
[3] Fleck Robert, Einsteinian subtleties in Magritte’s Time Transfixed, Physics Today 74, 4, 10 (2021)
[3] 'there is no evidence that Magritte intended to represent [those] Einsteinian ideas in his painting'.
[4] Canales J., The Physicist and the Philosopher, Princeton University Press, 2016 (more)
[5] Magritte R., Lettre 11 mai 1959, à André Bosmans: "La Durée poignardée n'est qu'une image. Grâce à cela elle témoigne de la puissance de la pensée - dans une certaine mesure. Vous pensez à Bergson et à Proust en regardant ce tableau".
[5] Hegel.. trouvait “fastidieux le spectacle du ciel étoilé”, ce qui est exact, обяснява Магрит и добавя едни скоби „tout autant que le spectacle d'une locomotive“
[6] Картините на Магрит служат за корици на множество издания, обложки на плочи и пр. културни стоки от 60те и до днес. След 1979 Д. Хофстедтер популяризира Магрит сред друга аудитория.
[7] Mariën M, Le radeau de la mémoire, (souvenirs déterminés), Paris: Le-Pré-aux-Clercs, 1983 more. Запазено е писмо на Магрит до Мариен със скица на La Durée poignardée, в което той накрaтко обсъжда заглавията на своите картини, и завършва с поканата „Бихте ли помислил за приложената скица“ (вж Bridgemanimages.us Image number CH1768317)
[8] Foucault M., Ceci nés pas une pipe, Paris: Fata Morgana 1973
