петък, 28 ноември 2008 г.

Ги Дебор


на 30 неомври 1994 се самоуби Ги Дебор. Всички подозрения са, че без Дебор и неговите съмишленици май 68 нямаше да е така карнавален и после нямаше да има Бодрияр. Накратко, светът щеше да е още по-черен.

Втренчването в тази маргинална фигура е трудно за оправдаване без някаква доза априорна симпатия. Може би по-скоро в нейния тип е реалният интерес: Ги Дебор като пример за една трудно постигаема лична автономия? Експерименталното филмотворчество или прозата с демонстративно класическа фактура са по-скоро тривиалностни. Биографията му не разкрива нищо особено интриговащо и е помрачена от неприятната афера Leibovici. Остава една-единствена блестяща идея, на която се дължи всичко: концепцията за общество на зрелищата | la société du spectacle. От самото й наименование всеки може свободно да изфантазира своите възгледи за онова общество, което просъществува в западна Европа от края на шейсетте години; а ако вложи малко марксизим и маклюанизъм - спокойно да твърди, че това именно е идеята на Дебор. Несъмнено митологическият контекст е важен: кулминацията в май ‘68а, ситуационизмът – преди, и отрезняването - след. Дебор, собствено, пие от начало и наистина до край: самоубива се когато полиневритът става нетърпим.



Като човек на една идея за Дебор вероятно се намира място в някое от тези начинания кръстени история на идеите или дори интелектуална история, място, което и дори без да е ясно, е сякаш обозримо. Днес изглежда правдоподобно да се мисли, че без Дебор вероятно не би имало Бодрияр – един от малкото, които открито го признават. Преполага се, че през шейсетте във Франция всички (Барт, Фуко & Ко) са го чели, при все че никой не го признава. Мишел Фуко само лаконично отбелязва веднъж под линия: ”ние живеем в общество на надзора, не на зрелището”. Памфлетът на Бодрияр “Да забравим Фуко” сякаш може да е възмездие. Репликата на Фуко беше: аз пък се затруднявам да си спомня кой беше този Бодрияр. Като атракция, това е единственото, което скандалната журналистика успява да стъкми.

Очертнията на ситуационизма остават неясни, при все че сега практически всички писмени следи са в мрежата – достатъчно за илюзията, че така може да се реконструира нещо реалистично. Но от историята изпъква само един Дебор, напомнящ сякаш за Андре Бретон в качеството му на тартор на сюрреалистите: укази и анатеми, произнасяни след задкулисни интриги. Раул Ванежем е едно малкото имена останавили следа и по-нататък (и обговаряно дори у нас ; впрочем на български през 1992г. излезе Книгата на Каин от Александър Троки - другото име, за което още се сещаме лесно).
Какво дължи Май 68 на ситуационистите и, обратно, те - на него: спорен въпрос, заместван от шаблона ‘духа на времето”. J'emmerde la société et elle me le rend bien


3 коментара:

al каза...

Jacques Ranciere се сети да произведе комбинацията 'L'empire du spectacle'. Гот.

al каза...

Avis 2009-01 de la Commission consultative des tresors nationaux reunie le 21 janvier 2009:
относно ръкописното наследство на Ги Дебор
"cet ensemble d'oeuvres presente un interet majeur pour le patrimoine national du point de vue de l'histoire et de l'art et doit etre considere comme tresor national.
като за самият него казва l'un des penseurs contemporains les plus importants et capital dans l'histoire des idees da la seconde moitie du 20e siecle

al каза...

Not Bored: a Debord issue
http://www.notbored.org/contents.html