La Rentrée

Българският език е приел 'антре', съвсем субстанциално, и така се е лишил от мъгливото разбиране за 'рантре', а с него французите описват всичко делово, което наесен се възобновява. От училище вероятно им остава първоначалното разбиране за поредната учебната години, la rentrée des classes, после за ходенето на лекции, rentrée universitaire, и по-нататък какво ли още не. B литературния им бизнес обаче la rentrée littéraire е станало нещо чудовищно: в двата месеца след края на лятото във Франция се издават около 800-900 нови книги - депримиращо, както и целият сезон и всичко повтарящо се...

Феновете на Пинчън, доколкото са останали, четат с трепет подгряващи рецензии за очакваната (отвъдокеанска) книга; в категорията рейв ревю Ed Park, The Crying of West 79th Streeta междувременно и една биографична справка, хитровато илюстрирана Boris Kachka On the Thomas Pynchon Trail. Равносметката обаче подсказва, че завръщането на Пинчън се чака вече 40 години - след първите три гениални книги..

Още в преди ваканциите започна повторение на скеча "Хайдегер & Нацизма", този път на гърба на Дерида - от Жан Пиер Фей [Faye] (баща на Емануел Фей); повод става честването на 30 години от основаването на College international de philosophie, място където, според него, Дерида се явява като узурпатор, както и в авторството на термина 'деконструкция'. Няколкото статии в либерасион и един памфлет Lettre sur Derrida затихнаха в лятната скука но сега, сега е la rentrée...

една неотдавнашна рецензия предаде в недвусмислен вид американското възприятие за значими френски философи днес:

сянката на Дерида, с Хайдегер зад него, може би не е чак толкова дълга.