вторник, 24 септември 2013 г.

Бившата светлина

или Доктор Банвил и Мистър Блек

John Banville, Ancient Light, Viking 2012 (245p.)



Морето, една сравнително слаба за Банвил книга, получи престижна награда (добре, "Букър"), а от следващата година започнаха да се появяват неговите реалистични черни романи, подписани с открития псевдоним 'Бенджамин Блек'. Решението изглеждаше като елегантен начин за капитализиране на славата, без компромиси с качеството. Книгите на Блек, които след 2006 излизат всяка година, се развиват по криминална интрига и са редовно изпълнени със сиво-кафява проза - един озадачаващ контраст с дискретната епифаничност на по-ранните романи от Банвил.The Infinities успя да разсее опасенията, че предишният автор е приключил, доколкото с тема и стил оставаше на обичайното за Банвил високо ниво. Ancient Light, последната (за сега) негова книга обаче разочарова - най-вече поради това, че изглежда като неудачна смес от двата маниера на писане. В първата й половина доминира именно замръчканият натурализъм, докато втората някакси неубедително се опитва да го изкупи. Така, началната част се разпознава като грубо ретуширана чернова за Морето, а пришитото към нея продължение повтаря мотива от Shroud иEclipse. В самата повествователна конструкция има елегантна симетрия: натуралистичната афера на невръстно момче с жена, на възраст да му бъде майка, във втората част се превръща в патетичната му връзка, когато вече е застаряващ актьор, с невротична млада старлетка. Неприятното начало обаче е по-упорито от опита за неговото изличаване: издържано в плосковато реалистичния стил, макар и само припомняно, то стои сякаш по-солидно от разказваните в настоящето интерпретации и продължения. Lepоrine hesitation, shameless tomatoes и още няколко подобни квалификации, разхвърляни из текста, стоят по-скоро като предизвикателно напомняне, че авторът е не друг, а Банвил. Би могло милостиво да се подозира, че напоследък му е липсвало не толкова желание да демонстрира умения, колкото време: разбра се, че от нивото на Морето той е слязъл към по-ниското ниво на филмов сценарий за едноименната продукция, показана това лято. В същото време БиБиСи1 е изработило серия телевизонни филми по три от книгите на Бенджамин Блек. Едни от най сполучливите страници (88-96, по-малко от десет, за съжаление) в Ancient Light описват саркастично сцена от света на филмовите продукции; не само главният герой се среща с бъдещата героиня на предстоящата втората част, но и разпознаваемият писател сценарист бива многозначително упоменат(p 94): so, this is the chap that writes like Walter Pater in a delirium ... * В едно неотдавнашно интервю имаше разяснение как Банвил и Блек пишели - всеки по свой начин. Nabokov was a great love of my youth, but I find his artistic self-absorption and tone of self-satisfaction increasingly irritating. Dostoevsky is such a bad writer it is hard to take him seriously as a novelist, though he is a wonderful philosopher. Ditto Camus, though perhaps “wonderful” is a bit strong. What is odd is that no one ever seems to notice that the two real influences on my work are Yeats and Henry James.[1] ... James was catching something, especially in those last three or four novels. He was catching, actually, what it feels like to be conscious – to be a conscious being in the world. That seemed to be an extraordinary step forward. He took the big Victorian novel – the novel of manners, the novel of ideas, the novel of social awareness – and he turned it into an extraordinarily fine art form, so I would follow him; I would be a Jamesian..."[2]

Няма коментари: