Призракът на Изкуството

Един призрак броди из Европа – Призракът на Изкуството... Първобитните хора са имали свое примитивно, неосъзнато изкуство; древните са постигнали класическите образци, а модерността отива по-нататък.. - това е големият разказ, в който не вярваме. Хегел е бил прав: рефлексията е смъртта на изкуството. Остава само да се вметне, че доколкото изкуството, такова каквото го разбираме и до сега, е просто едно просвещенческо изобретение, то е мъртвородено. Отвъд морбидните метафори, констатацията е, че зад думата “изкуство” не стои друго освен неясната съвкупност от ефектите на практики, препращащи една към друга по силата на разнородни прилики. Ако това е номинализъм, той не е онзи, който твърди, че няма изкуство, а само произведения на изкуството. По-скоро става дума за един социален конструкт, чиято функция видимо се изчерпва... ->пълният текст...