След Бергсон

Giuseppe Bianco, Après Bergson. Portrait de groupe avec philosophe. PUF, 2015.
Alessandra Campo and Simone Gozzano. Einstein vs. Bergson: An Enduring Quarrel on Time. de Gruyter, 2022.

Историята След Бергсон, която Джузепе Бианко е публикувал неотдавна, несъмнено е забележителен труд. В популярните представи Бергсон е знаменитост от началото на ХХ век, чиято слава бързо помръква в годините след Първата световна война. Познаващите по-отблизо френската интелектуална литература знаят, че името на Бергсон често се споменава по един или друг повод, но с него не се свързва нищо състоятелно, освен разбира се „историята“. Бианко убедително показва, че Бергсон присъства там далеч по-реално и немалко разногласия са били съпровождани от препратки към негови постановки. Френската философия е добре институционализирана и съответно влиянията са канализирани, но именно този фон е предпоставка да процъфтява анти-естаблишмънтът: бергсонианството е опозиция на сорбонарството, Бергсон остава извън университета също както Сартър; тази повърхностна прилика е просто забележима за разлика от усложнената им съдържателна свързаност. Сорбоната успява да отклони и Бергсон и екзистенциализма, но следваща мода, структуралистката, успява да я дискредитира - една пирова победа, доколкото поструктурализъм или постмодернизъм заличават критериите за състоятелност на дискурса.

От края на 19в., четири поколения приблизително съответстват на поредицата идейни течения (условно: бергсонианство и опоненти, екзистенциалисти, структуралисти, пост- структуралисти) и Бианко регулярно подчертава кой на кое принадлежи, така че плеядата имена, които споменава, не се превръща в мъглявина. За двайсетина от най популярните той е представил в графична схема филиацията им и контекста, с което умело резюмира цялостното си изследване. Ключовата фигура в пост-бергсоновата епоха се окзава, разбира се, Жил Дельоз и това в последна сметка остава като несводим исторически факт. Бианко счита, че той е бил под влиянието на Марсиал Геру като е бил и привлечен от неговите разбирания за системност в творчеството на значимите философи. Именно такава реконструкция е Бергсонизмът на Дельоз, книга, от чието влияние се определя мястото на Бергсон в последната третина на 20в. Но с нейната разработка Дельоз добива и съществена част от схващанията, които се считат за собствено негови - в перспективата тук, сътрудничеството му с Гатари е по-скоро отклонение, докато двутомника за Киното 1,2 го връща категорично в реториката на бергсонианството.
Като остава извън университета, Бергсон се оказва лишен от възможността да култивира последователи и, по-нататък, стандартно да създава „школа“. Увлечението по феноменологията (на екзистенциалистите) до голяма степен прикрива неговото влияние, при все че неговата близост с Хусерл е забележителна. А за англо-американската философия рецепцията му е блокирана, веднъж от злостната реторика на Ръсел и още от собственото му категоричното отхвърляне на (позитивистичната) идеята, че анализ на езика е единственото възможно занимание на философи. При краткото си съществование French Theory открехва англоговорящите за бергсонианството а ла Дельоз, но не личи някъде това да е произвело ефект: тяхното неразбиране или нежeлание да разберат нещо от Бергсон определено е фрапиращо.
По съвпадение в същата година с книгата на Бианко излиза и журналистическата трактовка на Химена Каналес за една среща на Бергсон и Айнщайн. „Събитието“ е по-скоро фактоид и се свързва с това, че след 1931 г. Бергсон спира преиздаването на Траене и едновременност, труд върху който, както обикновено, той е работил (не)известен брой години. Тъй като името „Айнщайн“ хипнотично привлича американската публика, през изминалото десетилетие изровената от Каналес случка добива стаус на академичен предмет, върху който да се пише и дори да се организира международна конференции What is time? Einstein-Bergson 100 years later, насрочена така че материалите от нея да излязат точно навреме.
В 2019 г. е задвижен петгодишен Global Bergsonism Research Project “A Chapter in the Global History of Philosophy: New Perspectives on Bergsonism”. До тук проектът изглежда главно като експлоатация на името (евфемистично описaна като „нови перспективи“), но една от официалните цели е „написването на световна история на Бергсонизма“, а не нещо по-малко.

Deleuze G., Le Bergsonisme (1966); (en). Bergsonism (1988);
Cinéma I: L'image-mouvement (1983), II: L'image et le temps 1985 (en.) 1986 and 1989
Russell B., The philosophy of Bergson, The Monist (1912): 321-347; (1914) The Philosophy of Bergson. Cambridge: Bowes and Bowes,; (1946) History of Western Philosophy, London: Allen & Unwin
Canales J., (2015) The Physicist and the Philosopher: Einstein, Bergson and the Debate that Changed Our Understanding of Time, New Jersey: Princeton University Press
Savitt S., What Bergson Should Have Said to Einstein, Bergsoniana 1 (2021).
Kügler P., What Bergson should have said about special relativity, Synthese 198.11 (2021): 10273-10288.