Математика се пише за математици
Mathemata mathematicis scribuntur – и без специализирани познания се догадаваме, че иде реч за математика и нейното писане. Звучи като труизъм, макар че аналогични изрази могат да се окажат достатъчно некоректни: писалките се правят за писатели или бъчвите – за бъчвари? Реториката на тавтологиите обаче е прозрачна и посланието им е ясно – некомпетентните следва да се въздържат от коментар и мнения. Това твърдение относно математиката е било изказано през XVIв. в забележителен контекст: посвещението за папата, което Коперник пише в началото на De Revolutionibus. Биографиите твърдят, че той е бил възторжен “хуманист“, включвайки в това особено внимание към античността и нейните езици – латински и гръцки. Негов маниер е, напрмер, за място откъдето е наблюдавал небесата, да посочи „Гинополис, което наричат обикновено Фромборк“ - заиграване с германското Фрауенберг. По-нататък Koперник демонстрира своята ренесансова начетеност като от ‚математици“ преминава към „матеолози“, празнословците[1]. Могъл ли е тогава да не знае, че думата „математикус“ в класическия латински е добила основно значението „астролог“?
Примери за това днес могат да се намерят във всеки добър справочник, когато човек не познава достатъчно класическите образци. Освен препратки към Тацит или Ювенал, добре е да се знае и че кодекс Юстинианеус включва раздел De maleficiis et mathematicis et ceteris similibus (9.18.0) и едно от първите положения там гласи Artem geometriae discere atque exerceri publice intersit. Ars autem mathematica damnabilis interdicta est (9.18.2). С промените (да не кажем регреса) в интелектуалния живот математическите дисциплини от квадривиума най-често се обозначват метонимично с частта “геометрия“, докато „математика“ изобщо бива свързвана с астрологията.
Контекстът на De Revolutionibus включва задължително и предварителната „анонимна“ бележка, написана от Осиандър. В нея думите „астрономия“ и „астроном“ стоят недвусмислено, а геометрия продължава метонимично да представя математиката. Може разумно да се преполага, че той се тревожи не само заради съдържанието на книгата, но и поради реториката, с която авторът го защищава: „Ако случайно някой празнословци (матеолози / ματαιολόγοι), невежи в математиката, но претендиращи за умения в нея се решат да цензурират и осъдят моята хипотеза, позовавайки се на авторитета на Писанието, изтръгнат за техни цели, аз ще нехая намирайки преценката им за непремерена“. Заиграването с гръцката дума на това място е несъмнено ловък ход, който позволява и продължението към Лактанций „известен с друго, а не с оскъдната си математика“. Коперник навярно е чувал мнението, че хелиоцентризмът е в противоречие с Писанието - нещо което, по-късно се разбира, е било упоменато в трапезните приказки на Лутер. В немската версия донесена, от Аурифабер се забелязва различие противопоставящо някакъв „нов“ „астролог“ и „изкуството на астрономията“: "Говори се за някакъв нов астролог, който иска да доказва, че Земята се върти и движи...този глупак иска да обърне с главата надолу цялото астрономическо изкуство. Ама както светото писание ни казва, Йешуа заповядал на Слънцето да стои, не на Земята“. Реторическият контраст астролог/ астрономия се усилва сякаш от употребата на квалификацията „глупак“[5].
Принципно погледнато, астрономията е позитивната част от астрологическия дискурс, негово фактическо условие; проблемът е, че след като дискурсът е несъстоятелен, то сгрешена астрономия не влияе на така или иначе случайни твърдения. Клавдий Птолемей достатъчно категорично е отграничавал едното от другото, математиката от логоса, и векове по-късно дистинкцията се знае, както свидетелства етимологията, не само дисциплината, но и едноименната книга на Изидор Севилски: законът, lex, респ. nomos, e принцип, но е и различен от предмета за който казва - логосът или съответно sermo. Но че едно слово, обосновано или не, може да се разкрие като фалшиво е нещо, към което църковните дейци са особено чувствителни.
Единомислието на църквата и просвещението, две иначе враждуващи на нож страни, става непреодолима сила в XIX в., наричан нерядко „века на историзма“. Докато дисциплината се конституира, развива се и нейният органон – речниците на класическите езици. Повсеместно се пренамира твърдението, в една или друга формулировка, че “астрономия” и “астрология” преди Новото време били синоними; доколкото конюнктурната подмяна на едно с другото улеснява гладкия наратив за прогреса тя бива узаконена в нормативността на речника: „речникът така казва“. Струва си да се отбележи, че Симплициус, в бележка, направена реално около 1000 години след Платон и Аристотел казва, че „по негово време астрономия е занимание с движението на небесните тела, а астрология – с последиците от тях“. Неговото пояснение е предшествано от историчната забележка, че „докато астромантиката видимо не била стигнала до Гърция, древните прилагали името астрология на това което сега се нарича астрономия“ [6].
Вниманието към езика позволява достъчно недвусмислено да се заключи, че Коперник не само в собствените си очи, но и в тези на околкните е бил математикус, сиреч астролог. Това, че неговото начинание се оказва разрушаващо за астрологията би могло да илюстрира чудесно мнението на Попър, че историята се състои в изучване на напредвидените последствия от действията на хората. Пристрастието към пророци и вождове обаче е твърде силно и желанието от Коперник да се прави някаква изключителна фигура е неудържимо. Така Коперник би бил единственият чист астроном, отхвърлил заниманията с астрология. Враждебността към всякакво упоменавана за астрологията като съществен културен фактор е донякъде обяснима: тя е изчеркната от историята веднъж от ревностните християни и по-късно от Просвещението.
Гръмката фраза на Хегел, че „Световната история е световният трибунал“ може да се чете и по-ограничено - като накакво предугаждане на позитивизма: знанието, и в частност – историята, да се основава на доказателства. На коя страна обаче пада тежестта да доказва, че Коперник е бил астролог? Неговият ексепционализъм (единственият, който се занимавал само с астрономия и не с астрология) не почива на друго освен на липсата на доказателства, което, както гласи формулата не е доказателство за липса. Това не пречи на издателите на импозантното френско тритомно издание на De Revolutionibus единствено да повторят, че тезата за астрологическа мотивация при Коперник не е текстуално подкрепена. Андре Году, с цялата резервираност полагаща се на корифея квалифицира обаче отхвърлянето й като прибързано. Той все пак я нарича „теза на Уестман“, препрашайки към неговата книга Коперниканският Въпрос. Това просто и убедително разсъждение както и уликите от словоупотребата обаче противоречат на господстващия наратив.
Във френския превод на De Revolutionibus фразата посочваща адресатите на книгата Койре превежда: „Нещата математически се пишат за математици“. Такова буквално предаване винаги има аргумента, че минимално се отклонява от оригиналния текст. Историческата действителност обаче свидетелства, че по това време хора със социалното битие на математици няма. Кой тогава е математик? Влиятелният английски превод на Роузен обаче подменя „математика“ с „астрономия“, така че „Астрономия се пише за астрономи“. Освен изличаването на словоупотребата от Осиандер, в неговата версия Лактанций е слаб астроном. Уестман тушира проблема като пише, че математикуси били хората вещи в смятане, музика, статика или астрология. Не е трудно да се разбере, че след като книгата на Коперник не е насочена нито към едно от първите за нейна аудитория остава единствено последното.
„Наука се пише за учените“ би било безобидна и естествена форма, но заобикалянето й издава, че изследователите са наясно за какво иде реч и сякаш панически не успяват да намерят заместител
Бeлежки
[1] Думата матеолог несъмнено е била въведена с умисъл от вида особено ценен през ренесанса; писмено личи разликата ματη../μαθη..
[2] Saffrey 1968
[3] Hubner 1989; Losev 2012
[4] Zhmud 2018 https://philpapers.org/archive/ZHMAGM.pdf
[5] В латинската версия на анекдота, обидата липсва, а думите са уеднаквени към астрология. Norlind (1953), Koyré (1961:74-5), Kobe (1998).
[6] Simplicius, In Arist. Phys. 293.9 – 15.
[7] Westman 2011
Библиография
Copernicus N., De revolutionibus orbium coelestium 1543, Nuremberg
преводи на еазни езици: tr. & comm. by Edward Rosen, Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1992; éd. critique bilingue sous la dir. de Michel-Pierre Lerner, Alain-Philippe Segonds, Jean-Pierre Verdet. 3 vols. Paris : Les Belles Lettres, 2015 (cf. Shank M., The French Copernicus Edition, Journal for the History of Astronomy 2017, Vol. 48(4) 460–80; Goddu A., The (likely) Last Edition of Copernicus’s Libri revolutionum, Variants, 14 (2019) http://journals.openedition.org/variants/908)
Hübner W., 1989 Die Begriffe “ Astrologie ” und “ Astronomie ” in der Antike, Mainz: Akademie Mainz
Kobe D., Copernicus and Martin Luther: An encounter between science and religion, American Journal of Physics 66, 190 (1998)
Koyré A., 1961, La Révolution astronomique: Copernic, Kepler, Borelli, Paris: Hermann
Losev A. 'Astronomy' or 'astrology': a brief history of an apparent confusion. Journal of Astronomical History and Heritage , 15 (1), 42 -46 (2012 ). http://articles.adsabs.harvard.edu/pdf/2012JAHH...15...42L
Norlind W., Copernicus and Luther: A Critical Study, Isis 44, 273–276, 1953.
Popper K., Conjectures and Refutations: The Growth of Scientific Knowledge, London: Routledge
Saffrey H., Aγεομετρήτος μήδεις ειςιτω: Une inscription légendaire, Revue des Études Grecques Vol. 81, No. 384/5 (Jan.-Juin 1968), p. 67-87 https://www.persee.fr/doc/reg_0035-2039_1968_num_81_384_1013
Westman R., The Copernican question: Prognostication, skepticism, and celestial order. Univ of California Press, 2011.
Zhmud L., Kouprianov А., 2018 Ancient Greek Mathemata from a Sociological Perspective: A Quantitative Analysis, Isis, vol. 109, nbr 3. Note#36 p.454
Simplicius, On Aristotle Physics 2, tr. B. Fleet, New York: Bloomsbury publishing 1997
Няма коментари:
Публикуване на коментар