"Хармид" и техниките на словото ἐπῳδή

Хармид редовно купонясва и после, сутрин, го боли глава; Сократ се съгласява да се направи на традиционен лечител, който с баене и билки ще го оправи. Бързо се разбира, че ако успее да го убеди да „живее разумно“, няма да има нужда нито от едното нито от другото. Воденето на „разумен живот“ се оказва във фокуса на диалога, но до негово определение така и не се стига – поради платоновото дълбоко неразбиране на негациите и съответно на парадокса „знам, че нищо не знам“.
Обаче е ясно, че не всички се водят от разума (си), така че въпросът за спомагателните средства също стои. Дерида запомнящо се е коментирал двусмислеността на гръцкото фармакон (φαρμάκῳν), покриващо спектър значения от благотворно до вредно, дума за лекарство и за отрова. Хармид подсказва, че същата неопределеност се пренамира и в епойде (ἐπῳδή), дума простираща се в дистанцията между рационално и афективно, от реториката до баенето.
Доколкото, за да убеждава Платон си служи и с логика и с разказването на митове, за него видимо от реторика до баене се простира континуум, което именно прави тази дума собствено непреводима. Така в неговите текстове се откриват разнородни – за нас – дефиниции, а по-нататък в техните преводи на разни езици и места фигурират доста различни думи. Всичко това – подходящ предмет за запълване на време, блогове и пр., като тук е само началото...

справка + коментар.pdf

Платон, Хармид в Диалози т.1, София: НиИ, 1979.
Derrida J., La dissemination, Paris: Seuil 1972 / Дерида Ж., Аптеката на Платон, сп. Език и Литература, 1996, 5-6, р. 60-73.
Robinson T., Brisson L, (eds) Symposium Platonicum V: Euthydemes, Lysis, Charmides, Sank Augustin: Academia Verlag, 2000.