петък, 27 май 2016 г.

2016: за Дюмезил, Сержан, и другите

Когато Жорж Дюмезил (1898-1986) бива приет във Френската Академия, Леви-Строс го приветства с цялата подобаваща на случая церемoниалност, споменавайки за “auteurs d’oeuvres immenses déjà par le volume, qui rompent avec les idées reçues, bousculent les disciplines, inventent entre celles ci d’autres rapports, et transforment même les règles du fonctionnement de la pensée. [1] Като всепризнат корифей на френския структурализъм, Леви-Строс отрано е могъл да заяви, че нито Лакан, нито Фуко са структуралисти, а само Бенвенист и Дюмезил, но през 70те за никого не е тайна, че Дюмезил сам рязко се е демаркрал от модна за времето си дума: “je ne suis pas, je n'ai pas a etre, ou a n'etre pas, structuraliste.[2] Основното занимание на Академиците е да спорят за думите, но сбирката е тържествена, а не работна и Л-Строс, дискретно отбелязвайки разногласието, изтъква достойнствата на своя колега и това кратко представяне, при цялата си особеност, остава сред най-сполучливите. Стогодишнината на Дюмезил изглежда не е оставила паметни следи, докато 20-годишнината отсмъртта му в 2006, все пак е била отбелязана, макар и скромно - една конференция[3] и една биографична брошура от негов (днес) именит ученик – в обем от двайсетина страници, тя е вероятно е следващото препоръчително за запознанство четиво[4]. По-нататък остава изчитането на тома Разговори [5] с Дидиер Ерибон, но на това ниво конкуренцията със собствените текстове на Дюмезил вече е осезаема. За разлика от четенето на Л-Строс, чиито разглеждания почиват твърде често (и понякога досадно) на съвършенно непознати митове и факти, заниманията на Дюмезил опират до имена и понятия, за които всеки има шанс да е чувал. ‘Непознато’ и ‘познато’ също както ‘близко’ и ‘далеч’ са относителни: Дюмезил може да се е занимавал с архаична история и филология, но се оказва че към неговите интереси има злободневно внимание. Малко преди смъртта му, Карло Гинзбург публикува (крайно) тенденциозен текст, внушаващ, че кариерата на Дюмезил е свързана с нацистката идеология. Към тази атака ad hominem се включват и други съмишленици с изявено ‘не-арийски нагласи’, присъединяват се и опоненти, движени от собствени съобрaжения, били те поддържaнeто на хиперборейски теории или скептицизъм относно индоевропейската хипотеза. Хвърлянето на кал винаги е по-успешно от изчистването й: в 1992 г книга на Ерибон Трябва ли да изгорим Дюмезил? [6] анализира достатъчно подробно цялата (клеветническа) кампания, но няма как да промени априорните политизирани възгледи.

Антоан Мейе, менторът на френските лингвисти от 20в., изглежда е имал сложни взаимоотношения със своя ученик Дюмезил, а същото сякаш се повтаря по-нататък с Жан Одри. Оценен и признат като езиковед, той обаче се впуска в пара-исторически теории[7], с които прахосва прарактически изцяло своя университетски капитал. Когато в 2015 Жан-Пол Дьомул постига изненадващ успех със своя полемичен (и масивен) труд Mais où sont passés les Indo-Européens? [8], Одри е между най гласовитите критици на книгата. Кавгите между двамата видимо датират от доста по-отдавна, а те, всеки на свой ред, са били критикувани от Бернар Сержан, който се очертава като най-неоспоримия наследник на Дюмезил[9].
В 1968 г. Дюмезил излиза официално в пенсия като обяснява, че ще се посвети на обобщения, коригиране и редактиране на вече издаденото. Така се появява тритомникът Мит и Епопея, а след и наред с него - множество други книги, за които той твърди, че само набелязват проблеми с очертание на предполагаем отговор. В последните 30 години от работата му ключова роля е отредена на прословутата трифункционалната хипотеза, но с нея остава и най-тежкият проблем – отсъствието в древна Гърция на съответстващ материал. Бернар Сержан е авторът, който старателно го тушира, изобретявайки сложни аргументи, проекции и анаморфози. В 1998 г се появява Les Trois fonctions indo-européennes en Grèce ancienne, vol. 1, но след него идват два тома Келти и Гърци и отделни монографии за Атина и индийската митология или Шива и Дионисии. Просто решение видимо няма, а сега идва ред Сержан (р.1946) да се оттегли в пенсия. Спорът около индоевропейците вероятно ще се реши натуралистки, чрез днк анализ или нещо подобно, а въпросът за спецификата на техната идеология ще остане ... идеологически. Отхвърляне на структурализма, гласно или негласно, обаче няма как да скрие положението, че всички триади са и не могат да бъдат друго освен аналогии.

Ref
[1]Levi-Strauss C., Réponse au discours de réception de G. Dumézil (le 14 juin 1979)
[2] Dumezil G, Mythe et epopee III, Paris: Gallimard, 1973,, p. 14; Littleton C. S., “Je ne suis pas… structuraliste”: Some Fundamental Differences between Dumézil and Lévi-Strauss, J. of Asian Studies 34 (1974): 151-8.
[3]Sergent B., G. Dumézil 2006
[4] Vingt ans après Georges Dumézil. Budapest: Archaeolingua Alapítvány, (2009) 22, /351p.; éd. F. Delpech et M. Quintela;. soustitre: mythologie comparée indo-européenne et idéologie trifonctionnelle ; bilans, perspectives et nouveaux domaines; 6e Coll. Int. d'Anthropologie du Monde Indo-Européen et de Mythologie Comparée; Intro: Dumézil sans Dumézil
[5]Eribon D., Entretiens avec Georges Dumézil, Paris: Gallimard, 1987
[6]Eribon D., Faut-il brûler Dumézil. Mythologie, science et politique, Paris: Flammarion, 1992
[7] Haudry J., La Religion cosmique des Indo-européens, Milan et Paris : Archè / Les Belles lettres, « Études indo-européennes », 1987. (коментаторите се сещат за Bal Gangadhar Tilak и The Arctic Home In The Vedas, 1903 pdf
Haudry J., La triade pensée, parole, action, dans la tradition indo-européenne, Milan: Archè, 2009./ 522 p. (Etudes Indo-Européennes 5).
[8] Demoule J., Mais où sont passés les Indo-Européens? (sous-titré Le mythe d'origine de l'Occident), Paris: Seuil, 2014
[9] Sergent B., Les Trois fonctions indo-européennes en Grèce ancienne, vol. 1: De Mycènes aux Tragiques, Paris: Économica, 1998
Celtes et Grecs 1 Le livre des héros., Paris: Payot 1999, /337 p.; Celtes et Grecs 2 Le livre des dieux. Paris: Payot – Rivages, 2004. /798 p.
Athéna et la grande déesse indienne, Paris: Les Belles Lettres, 2008
Le dieu fou. Essai sur les origines de Siva et de Dionysos, Paris: Les Belles Lettres, 2015

oще (в чест на Дюмезил)

Няма коментари: