неделя, 17 август 2014 г.

Отвъд природата и културата: наследниците на Леви-Строс

Напоследък по Витошка често се забелязват живи статуи. Въпросът, който минувачите (сигурно) си задават, е какво би казал по този повод един Платон или Бодрияр? или Леви Строс?

Историцисткото мислене най-вероятно пък ще се върне към "живите картини", останали популярни до преди век, а преди тях и възстановките /reenactments/, популярни още в античния Рим и до края на средновековието - за тях мислене по Хегел и по Фройд. Кръстосването на темите обаче лесно и по (не)понятни причини може да препрати към няколко имена, които обобщено да представят "наследниците на Леви Строс": Дан Спербер [1], Бруно Латур [2] и Филип Декола [3]. Преди да стигнем до тях, именно историцизмът подсказва няколко възпоменания - най-напред за изчерпването на класическата антропология: както географията изчерпва своя предмет и днес е изместена от една глобална екология, то и етнографията с изчерпването си прераства в антропология, която пък, поради една очевидна липса на разширения, става все по- рефлексивна. През 20-и век антропологията обаче изиграва ролята, която историята е играла в 19в.: релативизира универсализма, този път не само на европейската култура, но и на познанието изобщо. През 60-те години структурализмът успя, макар и за кратко, да измете от интелектуалната сцена трупаните там пластове мъдрост - за кратко и хуманитарните дисциплини бяха интересни, макар че хипопотамските онто-херменевтики и безмозъчните аналитичности отмъстително се завърнаха. Липсата на идеи - като тази, която се въдвори след деконструктивния обрат - е дефинитивна за всички консервативни нагласи: днес в опит да се привлече вниманието започва гръмкото говорене за някакъв 'онтолоджикал търн' [4], за начало - пак в антропологията.
Дан Спербер, който е освен пряк ученик на Леви-Строс, също и носител на първата награда учредена на името на учителя, а и един от първите, които започват да деформират структурализма, завой, който се очертава в Du symbolisme en general и го отвежда към когнитивните науки. Днес, с известна неохота сякаш, той обаче признава, че и на новото си поприще усеща влиянието на всичко онова, което е оспорил (на първо място, несъмнено Дивата мисъл). Бруно Латур формално няма дълг към Леви-Строс и говоренето покрай него често прескача препратките, макар те да се достатъчно безспорни: той започва с квази-етнологически изследвания върху практикуването на (естествено, "западна") наука и именно това го извежда към квази-онтологическите разбирания: за модерността, която си въобразва, че категорично различава деятел от действие и отказва да вижда всичко онова, което плътно ги свързва. Между човеците и не-човеците според него се установява цяла една област, която трудно бива мислена от картезианството. (Впрочем Декарт собствено все още говори за "степени на реалност".) Заглавието-лозунг Ние никога не сме били модерни и самата симетричната антропология на модерните и не-модерните директното извеждат при градския брикольор, разконспириран от Леви-Строс. Онтологията на Латур, били тя градуирана или просто алтернативна, е била добронамерено забелязана и в бандата на Мейасу, като Греъм Харман дори е издигнал автора в ранга на принц[5]. Латур фигурира отчетливо и сред вдъхновителите на Филип Декола в неговото мащабно начинание, извеждащо Отвъд природа и култура, както гласи заглавието на най-силната му (към днешна дата) книга. Несъмнено неотдавнашният й превод на английски език е повод за текущия интерес към идеите и свързаните с нея. «неща». Разглежданото от Декола би могло да се сюжетира по един просвещенчески маниер, започвайки с неясни времена, когато човечеството практически не отличавало себе си от природния свят; по-нататък видимите разлики между човеци/не-човеци станавали значими, макар принципно различие да не се отчита - и това би бил анимизмът; след него идват системите, които отчитат и наблюдаемите и принципни разлики, докато накрая се стига до възгледа, че хората са принципно различни от природата, но не физически – т.е. натурализма. Като добър структуралист Декола предлага просто две опозиции, кръстени вътрешно/външно и прилика/различие, от които добива четири системи наречени "тотемизъм", "анимизъм", "аналогизъм" и "натурализъм". В една по-архаична терминология това несъмнено биха били само "светогледи" (велтаншауунген[6]), но днес те са наречени с гръмкото "онтологии"[7]. Натурализмът определено не е привилегирован възглед, а и би следвало да е ясно, че просвещенческата прогресия не е непременно цикъл: признаването на принципната разлика природа/култура, при все че тя не може винаги еднозначно да бъде прекарвана, е конститутивно за самото мисленето – или поне за онова, което наричаме така. Декола е от преките ученици на Леви-Строс, организирал е честванията по повод стогодишноната му и е наследник на неговата лабораторна група. Според идиома,"за добро или за зло", той най-очевидно е наследил неговата литературна маниерност, за която от отдавна е изписано достатъчно много. Встъпителната лекция, която Декола изнася в Колеж дьо Франс при откриването на катедра наречена Натурална антропология в това отошение е образцова (и следва да се чете в оригинал). Дан Спербер, при все че е син на писател, пише в безличния академичен маниер, докато Латур демонстративно се придържа към реториката на един съвсем битов и разговорен език. Преводите на подобен род текстове обаче твърде често заличават нюансите и отпращат на заден план прозрението, че в крайна сметка няма "какво", а има само "как".

Бележки
[1] Dan Sperber, официален сайт, с референции и текстове (включително книгите Rethinking Symbolism [pdf] (1977) и On Antropological Knowledge [ pdf](1977), в която част трета е статията Claude Levi-Strauss от Structuralism and Since, J. Sturrock ed., Oxford University Press, 1979; по-късно Sperber D.,Claude Levi-Strauss, a precursor? European J. of Sociology, vol.49, Iss.02, (August 2008), p.309-14
[2] Bruno Latour, официален сайт, с изчерпателна библиография и достъп до множество текстове (преводи и на бг (две книги) и коментари дори тук; текущо приключи воденото от него мащабно проучване върху "модалностите на съществуване".
[3] Philippe Descola, нелокализиран в мрежата, следва да се издирва текст по текст; намираема е редактирана и с негов приносNature and society : anthropological perspectives London, New York: Routledge, « European association of social anthropologists », 1996; под негова редакция е Claude Levi-Strauss, un parcours dans le siecle Philippe Descola (dir.) Paris, Editions O. Jacob, 2009
Ключовата книга Par-dela nature et culture , Paris, Gallimard, Bibliotheque des sciences humaines, 2005, от която Hau (vol.2,iss.1,2012) публикува в превод гл.14 (The traffic of souls); гл1. частично
[4]Kelly J.,The ontological turn in French philosophical anthropology Hua vol 4, Iss 1, 2014; по-нататък в същия брой Салинс (p.281–90) критикува Декола, който му отговаря(p.295-300): Sahlins M., On the ontological scheme of 'Beyond nature and culture'; Descola P.,The grid and the tree, Reply to Marshall Sahlins’ comment
[5] Graham Harman Prince of Networks: Bruno Latour and Metaphysics (2009) [pdf ] името на Mаларме между тези на Мейасу и Леви-Стрoс прави всичко очевидно, имхо.
[6] Хайдегер, идеологът на онтологията с главно-О, предварително е осъдил "епохата на възгледите за света" (Die Zeit des Weltbildes, 1938), започнала според него именно като някакъв (фатален) антропoлоджикъл търн.
[7] "Ontology Is Just Another Word for Culture",това е темата, която се дебатира през 2008г. в Манчестерския Университет от група антрополози; Martin Holbraad красноречиво описва ситуацията: Whatever it might be, philosophers assume, ontology is a topic that merits deep reflection since it pertains to ‘ultimate’ thoughts and principles, about what kinds of things exist and so on. Culture, on the other hand, is a rather trashy phenomenon that floats on the surface of thought. Contingent and empirical, and largely unreflective and unprincipled, culture is a relative non-brainer of a topic,best left to anthropologists... Nine times out of ten, when you hear the word ‘ontology’ mentioned in an anthropology seminar (and sometimes even in print) what you hear is a posh and trendy synonym for ‘culture’.
вж. Critique of Anthropology, 2010 30(2): 152-201 [pdf]



още...

Няма коментари: