Tрилогии, тетралогии - кой ще ги чете, ако началото им не е многообешаващо...
Хавиер Мариас, Лицето ти утре
1 Треска и копие
2 Танц и сън
3 Отрова, сянка и сбогуване
София : Алтера, 2011-2:
Насим Талеб, Incerto, vols. 1-4
1 Надхитрени от случайността
2 Черният лебед
3 Прокрустовото ложе: философски и практически афоризми.
4 Антикрехкост: Как да излечем ползи от хаоса.
София: ИнфоДар, 2006-13,
Двама автори от средиземноморието, добили успех в англоезичния свят - там където днес единствено е възможен. Защо Хавиер Мариас е добил такава известност едва ли ще стане ясно от първата книга в поредицата, макар тя да е съвсем не лоша. С Насим Талеб е по-скоро обратното...
Cюжетния скелет и Bъплътената тема[1]. Виждайки, забелязвайки или дори наблюдавайки някоя личност в медиите, човек може да се впусне в съчиняването на историйки за нея, затова как би постъпила в определени ситуации и пр. От нещо твърде подобно илзглежда е породена и книгата на Мариас; на заниманието, може би пpосто писателски рефлекс, е придадена интриговаща форма - повествователят е вербован от 'неясна' британска служба, именно да дава мнение за това какво и как биха правили някакви хора, които е наблюдавал или интервюирал. Извън конструиране на правдоподобното обяснение, действие собствено няма, но когато читателят се оставя да бъде въвлечен в реалистката илюзия, книгата може да е четивна. На съдържателното повтаряне съответства (много добре) и стилистиката: на места са струпани по пет синонима или парафрази, а често се предлагат испански и английски варианти - повествователят и неговият основен събеседник са квалифицирани филолози; ако сюжетната идея е била прикрита, то темата e съвсем непосредствена - traduttore, traditore. Преводачите издават тайната на чуждия език, както в тайната служба талантливите издават бъдещето, както и двамата събеседници, които обсъждат историята на 20в. Още в самото начало Мариас демонстрира безотказността на похвата си: името Бертрам Тупра е претекст за няколко страници разсъждения кой и какъв би могъл да е той, като е ясно, че в текста по-нататък отговорът, дори да е изненадващ, пак е очевидно предопределен. Цялата изящна стилистика[2], както и владяната игра между фикционалното и реалното, колкото скриват толкова и издават мизантропията, с която (ни) привлича нетривиалната литература.
Всичко е точно. Неотдавна Насим Талеб беше нещо като рок-звезда на кономическите (сцени и) форуми. Първата му книгата е твърде безсъдържателна и повърхностна - вече изглежда суетно, но пък има стил: нещо като Хънтър Томсън на Уол Стрийт[3]. Интересните идеи в нея се само загатните и особено проницателни читатели биха могли да реконструират обосновката и продължението им, стига да са разгадали очертанията им. За останалите остава да потърсят всичко това другаде[4]. Талеб основно се занимава с изтъкване на случайността - че тя е достатъчно обяснение за твърде много случаи, нещо което предизвиква истерични реакции в общества, направили всичко и дори невъзможното за отричането й. Случайността е не само абстрактна, но и контраинтуитивна, а очакването на изненади и предвиждането на непредвидимото са предварително обречени занимания. Вероятностите може да изглеждат като въплъщение на ratio-налността, но те реално са съотнасяне на (не)желаното към (не)възможнот и няма кой да о-пределя и измерва едното или другото. На рулетката в Монте Карло няолко дни не се пада нула, явяват се все повече играчи, които залагат на нея, само че таванът пада; единственият оцелял умира от смях.
Паралелни Блежки
[1] Гонгоризъм
[2] В Тhe Рaris Review interview Мариас обяснява, че пишел текстовете си 'секвенциално', без да се връща / Javier Marias, The Art of Fiction, No.190 (2006) Interviewed by Sarah Fay
[3] Журнализъм
[4] На cайта си Талеб обявява генерическото име Incerto и там e окачил предварителния текст (300 стр; формули) на проекта, запълващ празнините в популярнитe му книги. Съществена част от възгледите на Tалеб е че следва да се правят опити реалността да се моделира чрез времеви редове, а не със стати(сти)чни разпределения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар