Свобода и Корекции

Freedom на Jonathan Franzen e напълно тривиален роман във формата на семейна сага, обхващата основно три поколения американци от 60те до днес. Реалистичен, правдоподобен и задвижван от ежедневност, без отклонения,- били те съдържателни или стилистични,- от посредствеността. Липсата на релеф и натрапчивата обикновеност обаче могат да са собственият предмет на интерес както за пишещия Францен, така и за систематично отегчаващите се читатели. Една обяснителна рамка тогава би била депресията, която нееднократно бива коментирана из книгата и се представя като факт, макар в него отчетливо да прозира авторският избор. В текста обаче тя се привижда като форма на живот, респективно и като стратегия за действие: закономерно и предвидимо персонажите се провалят, но без особени сътресения в повествованието; така и грандиозният провал на една от централните фигури (Дж. Берглунд) минава в няколко незабележителни страници, при все че е бил внимателно режисиран от самото начало. Освен едно (или две?) изключение, трудно се намира място за някакъв символизъм, който би отлепвал описанията от видимата им плоскост и би спасявал от простия провал и героите и текста. Единственото допълнително измерение е само едно едва прикривано презрение на автора към своите 'герои'/конструкти.



Така е трудно и да се потърси основание за връшане към предишната и нашумяла книга Корекциите, при все че там модалността на миналост видимо е пощадила начинанието. Това е било усетено и от водещия интервюто за The Paris Review, а също и от някои по-несдържани критици.

Едно от двусмислените постижения нa Францен фигурира като заскобена фраза в уж-чуждия текст, писан от негов персонаж: It helps to die early if you want a big funeral.