четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Есенни Книги '09

[under construction]

Клод Симон, Трамваят (2001), изд. Фама
Сам Савидж, Фирмин (2007), изд. Жанет 45
Patrick Modiano, Dans le café de la jeunesse perdue (2007), Gallimard
Marco Mincoff, Studies in English Renaissance Drama (Collected Papers) (2009), изд. СУ К.Охридски


Patrick Modiano, Dans le café de la jeunesse perdue По-амбициозен от обикновено, но и по-неравен, а така, на моменти - несравним. Препратките, които могат да пояснят нещо съвсем не са малко. Едно мото от Деборд дава тон: градска мистика на психогеографията. Паметта-и-местата са не само формата на мнемониката, но и на романното, поне у Модиано.



Сам Савидж, Фирмин
'Книжен плъх' е местен идиом, някъде по средата между Френското rat de bibliothèque, и английското bookworm. Ta, историята на Фирмин е буквално тази на един книжен плъх: закърмен с Finnegan's wake и отрасъл в магазин за книги от втора ръка. Научил се да свири на пиано (Гершуин и Коул Портър), киноман и политически некоректен - като своя автор. Пише книга, която започва така: това е най-тъжната история, която някога съм чувал. Той е мегаломан, разбира се.


Клод Симон, Трамваят
Трамваят пътува около час от единия край до другия, време колкото за книгата, в която изреченията са малко повече от броя на спирките, който така и не става известен, без това да има значение, тъй като те се отклоняват, избързват или изостават, за да покажат нищото, оставащо от един, от всеки, живот, и в същото време вероятно успяват да го изкупят като демонстрират неповторим стил, донесъл на Клод Симон нобеловата награда


...и чакайки един, може би, приличен Paul Auster


[under construction]



Няма коментари: