сряда, 8 юли 2009 г.

Летни Книги '09

след небивалия успех на миналогодишния пост:

Ленард Коен, Красиви неудачници (1966), изд. Парадокс
Жил Дельоз и Феликс Гатари, Кафка: за една малка литература (1975), изд. Сонм
Дон ДеЛило, Бял шум (1984) изд. Алтера
Камен Лозев, Ранният Витгенщайн: живот и философия (2009), авторско издание



Дон ДеЛило, Бял шум . Безупречна класика. Космополис (изд. Обсидиан, 2003) беше по-скоро една кода към Underworld, без контекст и доста далеч от върховото му постижение. Falling Man (2007) пък успя да се справи с деликатното упражнение на тема 9/11, което всички искаха да видят как ДеЛило ще изпълни.


Камен Лозев, Ранният Витгенщайн: живот и философия . Дали биографията на Нютон помага в разбирането на нютоновата механика или тази на Айнщайн - за релативистката теория? А биографията на Витгеншайн - за разгадаването на неговия Логико-Филососфски Трактат? Самата идея в 21в. да се тематизира живот-и-творчество е доста архаична, а когато творчеството е с обективистки претенции тя е направо нелепа. Защо и как Витгенщайн стига до там да счита, че е решил в обши линии основните проблеми на философията, това едва ли се прояснява чрез осведоменост за домакинските умения на баба му. Преразказът на биографията му, с поставяне на акценти и с намеци, позволява разбира се, всякакви внушения и тълкувания. 200 страници биография +100 страници коментари към Трактата и етиката +20 страници преводи от писма и дневници = едно авторско издание, което изглежда повече като дело на запален почитател, а не на професионалист. Така и книгата на Лозев се родее повече с журналистиката от Ръженът на Витгенщайн на Д. Едмъндс и Дж. Айдинау (изд. 41Т, 2007), отколкото с претенциите на Стефан Попов от Витгенщайн: Аналитика на мистическото (изд. Алтера, 2008), която собствено не би си заслужавала упоменаването.

Проблясъци в купчината тор - това е впечатлението от текста на Красиви неудачници; иначе би трябвало да се обясни, кой е Ленард Коен, че преди да бъде хипнотичният глас, Сюзан е била поема в сихосбирката на някакъв канадски поет, и после колко велики бяха неговите албуми от 60тe. За него собствено научавахме много повече от първия, автобиографичен, роман Тhе Favorite Game. Нищо от всичко това не предсказва трансгресиите и ексцесиите, на които той се отдава в Красиви неудачници. А днес те са по скоро тривиални, жест изживял своето време и който повече скрива отколкото разкрива демонстрираната другаде вещина.


Жил Дельоз и Феликс Гатари, Кафка: за една малка литература


Блъсниме-дръпнисе, книга-за-Кафка и книга-от-Дельоз, четима и непредвидима, толкова интриговаща, колкото и озадачаваща. Разбирането на единия или на другия е проблем и след четене оставя желание за още четене.

... и докато чакаме новия
Thomas Pynchon

1 коментар:

al каза...

възхищние от Дельоз (в Лит.Вестник, отдавна)
http://www.mediafire.com/download.php?tuyoucomzgi