„Сътворяването на Витгенщайн“ звучи по-скоро метафорично, но всички, поне малко запознати с историята около името, долавят какво навярно стои под това заглавие: приживе Витгенщайн е публикувал една единствена филосфска книга, а днес издадените от негово име са около 40. Известно е, че в течение на двете десетилетия, когато е професор в Кембридж той работел върху няколко проекта, нито един от които не добива завършен вид. Трима свои приятели и бивши студенти Витгенщайн назовава като изпълнители на завещание, в което изрично казва: „желая те да публикуват от моите непубликувани писания толкова, колкото считат за уместно“.[1] Извън собствените си работи, посочените трима първоначално нямат опит в изготвянето на публикация от чужди необработени текстове с техните, варианти, поправки, повторения, лакуни и пр., и още повече когато фрагментът, а не свързаният дискурс е избраната от автора форма.
Wallgren, T. (еd). 2023. The Creation of Wittgenstein, London, NY: Bloomsbury Academic.
Erbacher, C. 2020. Wittgenstein's Heirs and Editors. Cambridge University Press.
Erbacher, C. 2023. The Happy Afterlife of Ludwig W. The People that Made Wittgensteinʼs Books and Turned Him into the Worldʼs Most Popular Philosopher. Berlin, Heidelberg: Springer.
Никой - включително самият Витгенщайн - не е бил наясно какъв е обемът на ръкописното наследство (неговия Nachlass), за което неопределено става дума. Той е унишожил сам някаква част от ръкописите си, за други се е разпоредил, някои са били загубени по-късно; но по днешни оцеки оставеното е приблизително 20 000 страници, в около 100 ръкописа, 60 машинописа и десетина диктовки, които през 2017 г. Юнеско вписва в проекта си Паметта на Света. [2] „Усвояването“ на това наследство има вече 70 годишна история и именно тя е предмета на проект, подкрепен от Финландската Академия „Сътворяването на Витгенщайн“, от който наскоро се публикува и едноименна книга под редакцията на Томас Валгрен. [3] Става дума, разбира се, за един текстуален Витгенщайн, а не пряко за философа и още по-малко за историческия персонаж. [4] Филологията отдавна знае за проблемите със съблюдаването (и оспорването) на такива дистинкции, но конкретният казус е може би по интриговащ, доколкото се е разигравал пред очите ни.
Една хронологията на изданията не е трудна за възстановяване, но тя едва ли може да се приеме за история, доколкото в нея липсва движеща причина: защо въобше те биват правени? Завещанието може да е аргумент, но съвсем не достатъчен. Най-общо, разбирането за кариерата на Витгенщайн, е че той сам пре(о)ценява единствената си книга като неудачна, но като се заема със съчинаването на друга, която да я отмени, той отново не постига успех. Идентифицирането на Философски Изследвания (ФфИ) като негов opus vitae изглежда безспорно, само че той е останал е незавършен, при това по твърде проблематичен начин.
В полу-популярната кембриджска серия „Елементи‘ Ербахер публикува кратка студия Wittgenstein's Heirs and Editors, 2020, а след три години излиза негов авторски сборник The Happy Afterlife of Ludwig Wittgenstein, 2023, в който фигурира пълния текст на неговите академични публикации по същата тема. Едновременно излиза и книгата на Томас Валгрен, също толкова академична и включваща кратки очерци за тримата редактори с техните нагласи, а по нататък са разгледани конкретни случаи, цялото обрамчено от встъпителна и заключителна студия на водещия редактор.
Реконструкция на „сътворението“ от Ербахер и неговият наратив имат несъмнени достойнства: в съкратена форма те фийурират в сборника на Валгрен (гл. 5), макар книгата (Erbacher 2020) да представя една леко разводнена версия на ключовата му статия от 2014, Editorial Approaches to Wittgenstein's Nachlass: Towards a Historical Appreciation. [5] Tой предлага няколко варианта на периодизация, но последно решава, че историческите етапа са три: в първия литературните наследници-изпълнители, водени от похвални намерения подбират с един или друг критерий материал, който бива предлаган на заинтересованата публика като книга на Витгенщайн. Когато се сформира официален архив, един по-широк кръг изследователи добиват достъп до оригиналите и започват дискусии по повод издателските практики. В средата на 90-те години Майкъл Нидо успява да осъществи т.нар. Виенско издание / Wiener Ausgabe (Nedo 1993-9), включващо почти всичко от първата хронологическа половина на Наследството, в дигитална и традиционна форма, а в самото началото на 21 в. Университетът в Берген завършва окомплектоването на пълен дигитален архив, който, при случай, бива обновяван. [6] В 2003, когато умира фон Вригт, последният от триумвирата, стават достъпни и персоналните архиви на самите редактори, техните спорове и аргументи, довели до едно или друго издателско решение. В хронологията на Ербахер това е и третият етап, текущо продължаващ. „Поуката“ от историята е, че издадените като книги текстове са привилегировани прочити, а не канонични версии. Словоупотребата за „привилегии“ не препраща към някаква несправедливост, а към обстоятелства: хората от триото са общували с Витгенщайн и са добили достъп до текстуални материали в неподправената им форма. Заинтересован читател, навлязъл в джунглата от варианти, повторения, зачерквания и поправки винаги може да направи извод, че след като оригинален вариант няма, то няма и версии.
Онези, които през 50-те и 60-те са чели Философските Изследвания, са държали в ръцете си една интриговаща книга; днес читателите с подобаваща сериозност са приканени да се потопят в Kritisch-genetische Edition /sic/, който включва пет варианта на текста и всевъзможни препратки, а така имат възможност да разберат дали е правилно да „предполагат, че мишките се самозараждат от сиви парцали и прах“ (§52).
„Академичната индустрия Витгенщайн“, която започва да се развива през 50-те, до днес функционира с пълен капацитет: към появяващите се „книги“ се добавят всевъзможни полу-документални издания (биографии, мемоари, кореспонденция, припомнени разговори и прочие) и по-нататък се генерира необозрим обем вторична литература. Само че в последните две десетилетия с изчерпването на материала и без феноменалната отдаденост на няколкото живи ученици/свидетели темпото трудно се поддържа. Преливането на авторитет от логико-математическия езотеризъм към тривиалните примери престава да функционира гладко както преди. Веднага след преработеното издание на Бележки върху осовите на математиката фон Вригт е представил изготвената от него антология, станала популярна с англоезичното й заглавие „Култура и ценност“. Доколкото именно той е човекът, който е могъл от рано да прозре, че математико-логистичния Витгенщайн е по-скоро фикция [7] и няма как тя дълго да крепи статуса му на „Велик Философ“, изработеният артефакт започва да изглежда главно като диверсия. Кръпките по сътворението стават все по-забележими.
Бележки
[1] Копие от документа, който е на английски език, е достъпно (Wallgren 2023: 335), а хората, които поемат наследството, са Р. Рииз (1905-1989), Е. Анскомб (1919-2001) и Г. фон Вригт (1916-2003).
[2] UNESCO – Memory of the world site (archived link)
[3] През 2016 г. Финландската Академия одобрява проект „The Creation of Wittgenstein“ project; Книгата излиза през 2023 (Wallgren 2023).
[4] Историята на биографиите е тангенциална тема; тъй като имат права над кореспондeнцията, наследниците са могли да блокират издаването на документирани изложения – което се случва с първия опит на Ф. Хайек (Erbacher 2019b).
[5] (Erbacher 2015), включена по късно като глава първа на авторския сборник The Happy Afterlife of Ludwig Wittgenstein (Erbacher 2023); в първоначалната версия историческата схема има 7 стъпки разпределени в 4 приода.
[6] Wittgenstein Archive at Bergen (WAB) http://www.wittgensteinsource.org
[7] в писмо до Крайзел (от 1958) фон Вригт не крие преценката си: “неговият атитюд спрямо математиката изобщо е несправедлив и тази пристрастност донякъде може да бъде отдадена на невежество“. Десетилетия по-късно Флойд и Мюлхьолцер аналогично пишат за „сублиминален ресантиман, който е характерен за много от неговите изследвания в математиката“ и по-нататък отбелязват като „очевиден факта, че познанието по математика на Витгенщайн е било доста ограничено, дори за онова време“. Многобройните изложения на възгледи, гадаещи същнността на Витгенщайновото разбиране за математика видимо не клонят към никакъв консенсус, така че за тях остава само един изконен антиплатонизъм без позитивна странане
Библиография
Витгенщайн, Л. 2013. „Без съмнение“ и „Култура и ценност“ „Лекция върху етиката“, София: Лист
(Wittgenstein, L., On Certainty, Culture and Value, Lecture on Ethics, Sofia: List [in Bulgarian]) Лозев, А. 2014. Витгенщайн, антифилософът, и математиката // Philosophia 6/2014 (Losev, A. 2014. Wittgenstein, the antiphilosopher, and mathematics // Philosophia 6, 2014 [in Bulgarian])
Diamond, С. (ed.) 1976. Wittgenstein's Lectures on the Foundations of Mathematics, Cambridge, 1939. From the Notes of R.G. Bosanquet, N. Malcolm, R. Rhees and Y. Smythies, Ithaca N.Y.: Cornell U.P.
Erbacher, C., 2015. Editorial Approaches to Wittgenstein's Nachlass: Towards a Historical Appreciation // Philosophical Investigations 38:3 July 2015 р 165
Еrbacher, C. 2019. “Good” Philosophical Reasons for “Bad” Editorial Philology? On Rhees and Wittgenstein's Philosophical Grammar // Philosophical Investigations 42: 111-145.
Еrbacher, C. 2019b Friedrich August von Hayek’s Draft Biography of Ludwig Wittgenstein. The Text and its History, Mentis Verlag.
Erbacher, C. 2020. Wittgenstein's Heirs and Editors. Cambridge University Press.
Erbacher, C. 2023. The Happy Afterlife of Ludwig W. The People that Made Wittgensteinʼs Books and Turned Him into the Worldʼs Most Popular Philosopher. Berlin, Heidelberg: Springer.
Floyd, J. & Mühlhölzer, F. 2020. Wittgenstein’s Annotations to Hardy’s Course of Pure Mathematics: An Investigation of Wittgenstein’s Non-Extensionalist Understanding of the Real Numbers. Nordic Wittgenstein Studies. Cham: Springer Verlag.
Gibson, A. & O'Mahony, N. (eds.) 2020. Ludwig Wittgenstein: Dictating Philosophy To Francis Skinner – The Wittgenstein-Skinner Manuscripts, Springer Int.
Jakola, L. 2022. G.H. von Wright's Unpublished Edition of Wittgenstein's "Last Writings": Editors' Preface and Other Materials, ca. 1967–68 // Nordic Wittgenstein Review (2022): 51-95.
Kreisel, G. 1958. Review of Wittgenstein (1956) //, The British Society for the Philosophy of Science 9, 135-158.
Matthíasson Á., A Chalet on Mount Everest: Interpretations of Wittgenstein’s Remarks on Gödel, MSc Thesis (Afstudeerscriptie) 2.Oct.2013
Monk. R. 1990. Ludwig Wittgenstein: The Duty of Genius, Penguin Books.
Nedo, M. 1993-9. Wiener Ausgabe, Springer Int.
Russell, B. 1959. My Philosophical Development, New York: Allen and Unwin.
Wallgren, T. (еd). 2023. The Creation of Wittgenstein, London, NY: Bloomsbury Academic.
Wittgenstein, L. 2005. The Big Typescript. TS 213, herausg. und übersetzt von C. Grant Luckhardt und Maximilian A. E. Aue, Blackwell Publishing.
Wittgenstein, L. 2002. Philosophische Untersuchungen. Kritisch-genetische Edition, ed. Joachim Schulte in cooperation with Heikki Nyman, Eike von Savigny and G. H. von Wright, Frankfurt a. M.: Suhrkamp.
