Игра на теории

Преди десетина години, „Институтът за Фундаментални Въпроси“ (The Foundational Questions Institute), една все пак сериозна организация, обяви въпроса за ежегодния си конкурс: „Кое е фундаментално?“ (What Is “Fundamental”?)
Тогава бе предложен отговорът, че фундаментално е не едно нещо, а набор от три, свързани в нетранзитивен цикъл [1]. Тази идея се намира в книгите на Роджър Пенроуз, който предполага, че конфигурацията на физика, математика и разум е именно такава: физиката е преди разума, който е измисля математиката, а тя на свой ред конституира физиката (като различна от хаос). При подобно структуриране, както е добре известно, за всеки два елемента някаква релация определя кой е „по“, но никой от съвкупността не е „най“. Контекстът водеше към нещо философично, така че разглеждането там се отклонява в такава посока. Но още тогава беше ясно, че триадата на Пенроуз добре съответства на елементите от фамозния – в други среди – семиотически триъгълник: обект, понятие, знак.
Този „триъгълник“ е идея с достолепна история, но той започва отново да привлича внимание през 20в., когато и добива особено нагледната си форма в монографията на Огден и Ричардс „Смисълът на смисъла“ [2]. Като негов първоизточник обаче с лекота може да се посочи казаното от Аристотел „За Тълкуването“: 1.16 [3]
„звуците са символи за състоянията на душата и както писмото не е същото при всички хора, говорените думи и те не са същите, макар и състоянията.на душата да са еднакви у всички, както са еднакви също нещата.“
Като отбелязва, че освен думите, останалите два елемента са същите, текстът загатва, че те са може би и несъществени – възглед възприет широко във философската традиция. Едва при коперниканския обрат на Кант приоритетът на нещата, на вещите, бива оспорен, а малко по-късно се достига и до сосюрианската постановка, че системата на понятията и система на езика си съответстват, докато останалото – нещата – лингвистиката може да го пренебрегва. В течение на 20в. се появява и другата възможна редукция, извършвана от теория на информацията: знаци и вещи, т.е. едни вещи и други вещи, са свързвани посредством някакъв код, условен или не.
Такава игра на теории (философия, лингвистика, информация) може да бъде видяна като образ или аналог на играта „рошамбо“ (у нас: камък, ножица, хартия), навярно най-известният пример за нетранзитивна наредба. Погледнато обратно пък рошамбо би могло да е „игра на игри“: участниците фактически избират, коя игра да играят – нейното название е преходния глагол (чупи, реже, загръща), който стои между избраните от тях различни елементи.
Това подсказва, че цикличното структуриране може да се разбира като система от три бинарни релации; общо участващите елементи са 6, но техният брой се редуцира когато някои от тях биват повтаряни; при това те са минимум 3, всеки от тях заемащ две позиции.
Тривиална констатация е, че това не е чисто логическо, „априорно“, построение (каквото е логическият квадрат [4]). Действително предикатите, когато са реално зададени, поделят бинарно света на неща А или неА и т.н. Тогава логиката задава два елемента или пък четири, но никога три. Съответно стои аргументът, че семиотическият триъгълник не е фундаментален, макар поради завършената си форма някакси вдъхва респект.

Името на Роджър Пенроуз се свързва с редица находчиви идеи, като между тях е и една оптическа илюзия позната с названието „трибар“. Това е графично изображение, възприемано като реален предмет, който в обичайното (3D) пространство не е възможен: изглежда сякаш три гради с квадратно сечение могат да се сглобят в затворен правоъгълен контур. Три (прави) ъгъла избразени с подходящи перспектива са обединени в една „картина“, предполагаща, за съвременния зрител, единственост на гледната точка. Сближаването с нетранзитивния цикъл е доста непосредствено, но и също толкова некоректно. Ако логиката е произлязла от зрителната сетивност, тя очевидно я надхвърля, най-малкото защото за нетранзитивността лесно се намира и числен модел.
Действително простият „магически квадрат“ от трети ред е известен от хилядолетия, а е забелязано, че в него всеки ред съдържа две числа, по големи от тези в другите редове; изработени съответно зарове имат нетранзитивна подредба за вероятна победа: А е по-слаб от В, който е по-слаб от С, но той пък е по-слаб от А.

В последна сметка доколкото никоя триада не е априорна, нейните елементи могат да допускат наредба, която да е транзитивна или не, като интерпретацията за тяхното естество изглежда е решаващото. В пределно обща перспектива, като на Пенроуз транзитивността отпада, докато в по ограничен мащаб какъвто е примерно този на лингвистиката аргументите добиват (логическа) консистенция и тогава триадата бива виждана като неуравновесеност: елиминирането на субект, знак или вещ може да бъде аргументирано от съответна позиция на разглеждане.

Бележки
[0] За множество артефакти упоменати в този пост обикновено е просветляващо да се научат подробности, каквито има в съответните статии от уикипедия за нетранзитивни зарове, рошамбо, трибар, магически квадрат и т.н.
[1] Коментираният в този встъпителен абзац текст съдържа няколко референции, навярно достатъчни за четенето по-нататък.
[2] Ogden C., Richards I., 1923, The Meaning of Meaning: A Study of the Influence of Language upon Thought and of the Science of Symbolism , in wikipedia London: Kegan Paul archive.org Като неотдавнашно допълнение вж. Растие Ф., Семиотичната триада, тривиумът и Лингвистическата семантика в Знаци и Изкуства, УИ К.Преславски, Шумен 2004; в оригинал Rastier «La triade sémiotique, le trivium et la sémantique linguistique», Actes Sémiotiques 2008, n° 111./ Première édition: Nouveaux actes sémiotiques n° 9, 1990, pp. 5-39.
[3] Аристотел За Тълкуването : 1.16, Събрани съчинения, Т1. ч1. Органон, София: З. Стоянов, 2008
[4] Логическият Квадрат, донякъде в подобие на семиотическия триъгълник, днес привлича порядъчна доза внимание, за което свидетелстват организираните от 2007 насетне Световни конгреси и издаваните по-нататък материали от тях

[+/-] Show Full Post...

[+/-]Hide Full Post...