Една неотдавнашна работа представи интриговаща идея: S-образните двойни спирали от праисторическите находки са изображение на слънчевата траектория в хода на годината. С оглед на броя подобни начертания, засвидетелствани от тези времена, едно общо обяснение за тях допълва множество частни коментари.
Като предварителна уговорка: това, че някои спирали недвусмислено се идентифицират като изображения, не означва повсеместната валидност на такова разпознаване: образите могат да бъдат копирани без никакво разбиране и съответно пренасяне на интенцията, закодирана в тях. И като уточнение: става дума за най-напред за изображение, а не за символ, понятие разтегливо отвъд всякаква разумност.
Предсказуемото продължение на това писание е издирване на материал, който да го подкрепя както и да изяснява приоритетите къде и кога някой е коментирал въпросната идея. В този аспект е видно, че не се очертава край, което е добро основание тук нещата да останат само нахвърлени.
-Календар-
Съзерцавайки дневния ход на слънцето при зимното слънцестоене, наблюдател от северното полукълбо би проследявал една дъга, над точката бележеща посоката юг. Радиусът й е минимален именно в избрания ден, а на всяка по-късна дата преди лятното слънцестоене той се увеличава. Така в хода на годината над хоризонта се наблюдава серия разширяващи се дъги, но естествено преположение е, че те някакси са и свързани – простотото решение е, че наблюдаемото е горната половина на една спирала.
След зимното слънцестоене спиралата се отмотава, докато преди се е намотавала, както ще се случи и след лятното слънцестоене. Доколкото кривата е асиметрична, чрез нея може да се предаде и асиметрията на времето: зимното слънцестоене, което е в миналото не е идентично със зимното слънцестоене, което е в бъдещето. Удвояването на изображението прикрива донякъде асиметричността: годишният цикъл е от един дивергиращ център към друг – конвергиращ. Съвпадането на втория с първия лесно се представя чрез застъпването с една следваща двойка спирали и евентуално по-нататък – една добра интерпретация за честo срещания в по-късни времена фриз от S-образни спирали.
-Часовник-
Изправено тяло хвърля сянка, която в течение на деня се деформира, докато се измества. Схематично то би било вертикална отсечка, а материално - пръчка или нещо такова и тогава се получава слънчев часовник - комбинация от гномон и екран за неговата проекция. Онова, което се угадава в небето, гномонът („знаещият“) го трасира на земята. В хода на годината, периодичното очертване на сянката загатва серия криви сякаш групиращи се около две точки. По конкретно, при зимното слънцестоене максимално дългата сянката трасира крива силно огъната около точка на север от нея. След някой и друг месец (сянката е по къса и) кривата е слабо огъната, а при равноденствието тя е права линия, трасирана в посоката запад-изток. След това и до деня на лятното слънцестоене очертанието все повече се извива около точка на юг. Отделните начертания биха могли да бъдат продължени в 2 серии овали, разделени от равноденствената права, но могат и да бъдат обединени в една фигура - двойна спирала и този избор навярно е бил правен.
Обяснението чрез „слънчев часовник“ е разбира се анахронизъм; няма основание да се предполага, че преди толкова хилядолетия хората са налагали някакви ограничения на ежедневието си (и не случайно адептите на контракултурата не носеха часовници...). Практически, такъв уред е ненужен доколкото функционира само когато времето е слънчево, а представата за „колко е часът“ е непосредствена, без да необходимо и отиването до него. Темата за някаква магическа или символическа функция остава поле за свободни спекулации. За календара нещата стоят по-скоро инверсно: съобразяването с него, най-малкото статистически, демонстрира преимущество: започнати преждевременно пътешествия и пр. начинания по-често са могли да се окажат неудaчни.
*
При 26-та сбирка на SEAC (Грац 2018) изложението на независимия изследовател Марк Тюрлер представи достатъчно материал за първо запознанство с темата в работа от 8 стр. под заглавието Календарна интерпретация на Спиралите в Ирландското мегалитно изкуство [1]. Той изхожда обаче преимуществено от обяснението за слънчев часовник, уредът, който физически, механично и геометрично, свързва небето и земята. Десетилетие по-рано календарната интерпретация вече е била предложена в контекста на Минойската цивилизация, макар и без убедителни аргументи [2]. Преравянето на литературата лесно устовява, че всичко това вече е било изложено достатъчно подробно в Камъните на Времето: Календари, Слънчеви часовници и Каменни конструкции в Древна Ирландия, книга от 80 те г. писана от любител на старините и изкуството[3]. Упрек за липса на референции в неговия слуай е по-скоро неуместен, докато онлайн бързо се намират работи от 1916г. на Марсел Бодуен, френски лекар, краевед, а може би дори и антрополог. В достъпното той пише за връзката спирали-слънцестоене като за очевидност, която вече бил представял, но без уточни къде именно[4]. Леон Кутил, негов съвременник също така небрежно упоменава тази „работа на своя приятел[5]. С това библиографската ретроспектива и съответно - историята на тази блестяща идея се изчерпва за сега.
(За идеята, че движениета из небесата са спираловидни могат да се приведат цитати от антични автори, напр Платон (Tim. 39a-b) или Птолемей (АР 9.577), като те преди всичко идват да напомнят, че запленяването от затворените кръгове никога не е било тотално.)
Онова, което остава да се добави тук е, че Ирландските спирали се намират край Нюгрейндж, на място където връзката им със слънцестоенето недвусмислено и безспорно. Същата комбинация от гробница, слънчева астрономия[6] и спирали[7] видимо се пренамира в т.н. съкровищница на Атрей край Микена, която датира около 2 хилядолетия по-късно. Но по идентичен начин, както в Ирландия, професионалните историци се противят на всякакви археоастрономически „спекулации“ [8], съпротива която стига и до оспорване на фактически наблюдаемото. Лесната хипотеза би била, че се касае за останки по периферията на т.н. Стара Европа, такива каквито Харалд Харман преполага, че разпознава[9]. Разбираемо е желанието академичните занимания да бъдат бранени от посегателствата на всевъзможни алтернативни форми в т.ч. и от осведомени аматьори...
[1] Turler M.(2019), Calendrical Interpretation of Spirals in Irish Megalithic Art arxiv.pdf
/*1/ (ако на думата хелиография не бе придаден друг смисъл, навярно тя щеше да е напълно уместна за резюмиране на такъв подход).
[2] Ridderstad, M., “Evidence of Minoan astronomy and calendrical practices” (2009). arxiv.pdf
[2] Brennan M., The Stars and the Stones: Ancient art and astronomy in Ireland, Thames and Hudson 1983; Inner Traditions,/ Reprint edition 1994: The Stones of Time: Calendars, Sundials, and Stone Chambers of Ancient Ireland.
[3] Baudouin M. La préhistoire des étoiles au paléolithique. Bull. et Mémoires de la Soc. d'anthropologie de Paris, VI° Série. Tome 7 fasc. 5-6, 1916. p.278 n.3
[4] Coutil L., L'ornementation spiraliforme Périodes Paléolithique et Néolithique. Ages du Bronze et du Fer, Bull. de la Soc. préhistorique de France, tome 13, n°7, 1916. pp.385-484.(p.483)
[5] Reijs, V. 2004-5, Possible alignments at Mycenae, Greece, Dec. 2004
[6] Reijs, V. 2004-5 Analyses of measurements on Late-Minoan buildings, Feb. 2005.
[7] British Museum Collection
[8] M.E. Mickelson, A.M. Mickelson,(2014) Do Mycenaean tholos tombs encode astronomical alignments?, Mediterranean Archaeology and Archaeometry, Vol. 14, No 3, pp.1-14 pdf
[9] Харман Х. Загадките на дунавската цивилизация, София: Борина, 2015, (2. po 2019)
PS
Jamais deux sans trois. Ако две спирали се конфигурират, както е очевидно, в образ на годината, какво би могла да представлява комбинацията от три? Подреждането им следва да e симетрчно, доколкото върху права те или ще се групират на двойки или пък отделните екземпяри ще се следват/редуват. В Нюгрейндж и на други места тройки начертания не липсват и за тях е популярно, резонно или не, названието „трискела“. Първото, което сега идва на ум е, разбира се, схващането им като три полугодия - но дали година и половина представлява нещо интересно? Ако двойната спирала демонстрира нарастването на деня от зимно към лятно слънцестоене и после симетричното му намаляване, третото завъртане е излишък и повторение. Една силно спекулативна хипотеза обаче би си позволила да види в тройната комбинация израз на астрономическо знание. Служейки си със съвременни данни се установява, че 365.2425*1.5/27.32=20.05 т.е. година и половин са равни с много добра точност на 20 сидерически месеца. Популярната употреба на луната като календар си служи само с нейната форма – пълнолуние, четвърти и т.н. (повтаряща се след 29.52 дни, т.е. синодическия месец ). Астрономическият интерес собствено може да бъде нейното място – също както за слънцето. Така, ако при лятното слънцестоене луната се наблюдава в близост до определена звезда при второто следващо зимно слънцестоене тя ще е пак там (една инверсна симетрия, така да се каже). Периодът за поворение на местата е 27.3 или както старите източни астрономии са приемали 27 или 28. Колко е древно, докога и как се разпространявало това знание остава неизвестно. Но пък там, където има трискели, се среща и характерното броене на 20-сетици.
[+/-] Show Full Post...
[+/-]Hide Full Post...
