oldies-goldies, елементи от една история, която няма да стане цяло
Hans Ohanian, (2008) Einstein's mistakes: the human failings of genius, New York: W.W. Norton & Company
Viktor Blåsjö, (2021) Galileo, Ignoramus: Mathematics versus Philosophy in the Scientific Revolution, arxiv.org
Carlo Rovelli, (2015) Aristotle's Physics: a Physicist's Look, J. of the American Philosophical Association, 1 (2015) 23-40
Грешките на Айнщайн (2008), книга от Ханс Оханиан, е една неконвенционална биография. В нея, както и в няколко други подобни текстове, се преплитат две разнородни поредици: от една страна – хронология на грешките, които един човек, субект на биография, е правил и от друга - безличната система от твърдения, които са съгласувани в приетото по-късно за обективна наука. Видимо това конституира един под-вид в историческия жанр, който не се вмества дори приблизително в предлаганата дистинкция между екстерналистка и интерналистка история на науката.
Доколкото „Наука“ е една абстракция, лесно се вижда, че в нея персонализирането може да не присъства; например, може да се каже, че принципът за относителност на движението, приложен към уравненията на електромагнетизма, задава един специфичен вид за трансформациите на координати и също толкова добре – че Галилеевият принцип, приложен към уравненията на Максуел, води до Лоренцовите трансформации.
Една история на нечии грешки, било това Галилей, Нютон или Айнщайн , би могла да създаде усещането, че грешките и заблудите принадлежат на субекта, докато правотата е на безличната „Наука“: традиционните хагиографии могат да бъдат заместени от не по-малко зрелищните привидни деконструкции. Изборът на една или друга реторика или стилистика при писането е, рзбира се, свободен, също колкото одобрението или осъждането й. Книгата на Оханиан излиза скоро след една стандартната биография на Айнщайн, която се радва на значителен търговски успех и одобрение ; само че нейният автор не е физик и тя реално попада в светската рубрика за знаменитостите като принципно е лишена от разбирането, което прави Айнщайн бележит.
По настоящем Грешките на Айнщайн се оказва в една поредица от сходни заглавия: десетина години преди Оханиан, Доналд Голдсмит издава книгата Най-голямата глупост на Айнщайн, но негов предмет е космологията, съобразяваща се с измисления от Айнщайн ламбда фактор. В 2016 г. излиза още една книга с подобно заглавие Най-голямата грешка на Айнщайн, която пък е (почти) директно биографична.
Негативната лексика е не толкова реакция на предишното суперлативизиране, а отзвук от думите на Джoрдж Гамов за my biggest blunder, което сам Айнщайн бил употребил пред него; остава неясно дали това е цитат или парафраза и дали не са разговаряли на немски.
Финалът на книгата е, ако не лицемерен, то донякъде двусмислен: Оханиан обяснява, че има обикновени грешки, каквито всеки пишещ допуска, но имало и друг тип, които били „креативни“ - например кръговите разсъждения, по повод нещо вярно - оказва се, че такива са някои от ключовите айнщайнови „прозрения“. Изложението е предшествано от списък на 20-тина от по-забележителни между тях, които са и основен предмет на цялото занимание; накрая е споменат и обща статистика: около 180 публикации, 40 от които с безспорни грешки.
целият тескст 5стр.pdf
и
по-рано, когато Бобцийн писа за Фреге
