„„Антифилософията на Витгенщайн“, книга от Ален Бадиу“ - новината преди петнайсетина години звучеше, ако не вълнуващо, то поне интриговащо. По силата на езика всеки „автоматично“ си генерира някаква идея за антифилософия, но, както се оказва Бадиу, е вложил съвсем специфичен, „свой“, смисъл в нея. Това се изяснява, разбира се, с прочита й, но открива и по-нататъшен проблем: какво и как мислят други по въпроса. Следва, естествено, ровене из литературата, което се оказва по-скоро непродуктивно и, неохотно сякаш, открива прецеденти и продължения.
В подобно изследване биха могли да се откроят три аспекта:
етимологически (1) исторически (2) структурен (3).
1)доколкото думата е съставена от три разпознаваеми съставки, етимологията й е, както се казва, „прозрачна“; предварително гръцката „философия“ се е интернационализирала. така че обратното-на-философия е директната интерпретация, а други тълкувания изглеждат изкуствено (филомориа, мизософия, и пр). Без специфично значение думата е била употребявана от Лакан или Лийвис, които сами се обявяват за антифилософи и като негативно описание от различни автори срещу други.
2) Изяснява се, че думата датира поне от 18в., когато френските интелектуалци биват наречени „философи“, а техните опоненти се обявяват за антифилософи. До неотдавна се приемаше, че Европейското просвещение е добило успех, и антиномичното определение се е превърнало в обида. Тази негативна валоризация обаче постепенно е загубила силата си, a през 20те години на 20век Тристан Цара, като лансира Дадаизма, провъзгласява и идването на антифилософията. В 21 в. някои историци са склонни да приемат думата за синоним на „контрапросвещение“, докато категорията „контрарианци“ е станала ежедневие. Жижек пък обявява цялата след-хегелова философия за анти философия.
3)В семинарите си Бадиу разработва концепция, в която на според наличието или отсъствие на двата специфични компонента, „дискурс“ и „истина“, конструира четирите възможни реализации, които нарича нефилософия, софистика антифилософия и философия. Жижек възпроизвежда схемата като използва репрезентация и присъствие (т.е. representation, presence ) но той се възползва от нареждане, което завършва с философия и антифилософия и заявява, че това е реалният исторически ход - от нефилософия през софистика и философия до антифилософия. Първообраз на структурата е може би предложената от Лакан схема с неговите четири вида дискурс: истеричен, университетски, магистрален и (психо) аналитичен, които, както при Бадиу, са типове а не последователни форми.
Всичко това изложено с референции, цитати и в академичен стил тук в най-добра за сега форма, а също по-рано или на английски.
Семинарите на Бадиу онлайн ; дебатът Бадиу-Жижек („Е ли Лакан антифилософ?“, 2010) в ютюб.
