Книги & Коментари: септември 2008

Летни книги: макар и писани в разни години, излезли в български превод това лято; (няколко бързи бележки, които бързо ще изчезнат от тук).

Даниел Келман - Измерването на Света [2006]
Джонатан Сафран Фоер - Ужасно силно и адски близко [2005]
Итало Калвино - Ако пътник в зимна нощ [1982]
Джон Банвил - Морето [2005]
Сеес Нотебоом – Ритуали [1980]

Даниел Келман - Измерването на Света [2006]: печели (моята) безрезервна симпатия; абсолютно четивно & забавно; сцени и картини по две преплетени сюжетни линии, взети уж от самата история, времето на Гаус и Хумболд; изненадващо, експлоатирането на непряката реч се оказва само по себе си зрелищно. озадачаващо, книгата е международен бестселър (също на бг Аз и Камински)

Джонатан Сафран Фоер - Ужасно силно и адски близко [2005]: втори роман и несъмнен успех, по-добър от първия (Everything is Illuminated); афишира заимстваното от разни немци трактоване на разни събития, като издържа дори при резерви към официалната идеология (холокост, 9/11 и пр). и си има даже движеща интрига - модернизмът не е мъртъв, не.

Итало Калвино - Ако пътник в зимна нощ [1982] разочароващa в своята схематичност; рефлексия върху литературата обърната в литература, по-скоро отколкото обратното, но така или иначе неубедително. с останки от заразителния структуралистки ентусиазъм, който днес изглежда неуместно. леко.

Джон Банвил - Морето [2005]: след поредица от блестящи неща, една относително разочароваща книга & коварният ход от страна на съдбата - присъждането на 'Букер' в най-слабия момент на един иначе забележителен автор; историята накратко: гадно детенце израства в антипатичен чичко, експерт по модерна живопис, Къщата (с главно к) пак я има, както и малко от светлината, като за утешение; някакви хипотетични феновете на Бонар може пък и да се забавляват, а за другите - препрочитане на Мефисто [1986; бг 2006].
Банвил може би усеща че не е това, което беше и вероятно в опит за самосъхранение издава под псевдонима Бенджамин Блек Кристина Фолс [2006], с маркетинг като ‘криминален’ роман; загадката е защо е решил, че ретро атмосфера изисква ретро техника на писане.

Сеес Нотебоом – Ритуали [1980] един квази митичен автор, който разочарова от раз; учебникарски екзистенциализъм и експлицитен реализъм, за които остава да гадаем дали са били достатъчно ефектни преди двайсетина години.