Философският камък

Това е ключът.
На неосведомените следва да се обясни каква е загадката - което не би трябвало да е проблем, след като има съчинен внушителен обем литература за нея. Впрочем депримиращо изживяване е да установяваш, че има купища страници, изписани по въпрос, за чието съществуване не си подозирал. Такъв може да е и случаят с Тримата Философи, картина на Джорджоне, рисувана в началото на 16в. Изглежда, че до преди стотина години безкритично се е считало, че тя изобразява тримата влъхви в някакъв ренесансов маниер. Втренчването в нея обаче е довело до една дузина коренно различни хипотези относно съдържанието й, а ако те се детайлизират, тълкувателските варианти могат да се окажат няколко пъти повече. При това положение предлагането на още едно решение ще е по-скоро наивност, а изходът в скептицизма - тривиалност. За това е и предложеният тук ключ: тази загадка е като една друга загадка. Изказано по конкретно: Тримата философи на Джорджоне представя същия проблем като Меланхолията на Дюрер. За гравюрата на Дюрер обаче изписаното е още повече, така че стратегията прилича на онова, което французите наричат картинно noyer le poisson/да удавиш рибата.[1-2]

Съвременните коментатори обикновено привеждат примери за идентифицирането на тримата философи, между които са и следните:

Аристотел, Птолемей, Региомонтан;
Питагор, Ферекид, Талес;
Аристотел, Авероес, Вергилий;
Евандър, Палас, Еней;
Питагор, Авероес, Аристарх;
Птолемей, Ал Батани, Коперник;
Соломон, Хирам Първи, Хирам Абиф;
Питагор, Зороастър, Моисей;
Аристотел, Птолемей, Архимед;
Питагор, Авероес, Леонардо да Винчи...

Всички тези имена са предложени аргументирано и със съответните позовавания като между упоменаваните източници фигурират също и тези:

Liber de gentili et tribus sapientibus / Реймон Лул
Dialogus in astrologiae defensionem / Джовани Батиста Абиозо
Res publica / Платон
De inventoribus rerum / Полидор Вергилий
Opus Imperfectum in Matthaeum /(псевдо) Йоан Хризостом...

Персонализирането на фигурите е, разбира, се максимално рискованата, и респективно – съдържателна, интерпретация. Но те могат да бъдат описани и по-общо, с което конфликтът на интерпретациите се тушира: средната фигура, освен да е Авероес, може да е на някой от арабските коментатори на Аристотел или просто да представлява арабската култура, нейната религия или пък историческото й място в хронологията на цивилизациите и прочие и прочие. Въобще специфицирането на деятелите задава и една перспектива, някъде между митология, типология и история. В действителност, основната част от интерпретациите са структурирани като просто повествователно изречение: подлог - сказуемо (-допълнение) т.е. някакви - вършат (-нещо), с догадки и координиране на частите. Ако действието е, примерно, ‘чакане’, то тримата чакат или Христа или Антихриста – било, че това са влъхвите, било, че това са трите аврамови религии в тяхната астрологическа предопределеност; ако обсъждат конструктивно нещо бъдещо, то това би могъл да е Соломоновият храм и тогава те са Хирам, Соломон и Хирам Абиф или пък ако е Бъдещият Рим - те да са Евандър, Палас и Еней. Глаголът би могъл да е непреходен и тогава просто трима философа ‘философстват’ или трите религии се явяват, всяка със своята историческата възраст. Методологически съвсем не е ясно, какво в изкуствоведския дискурс се приема за убедителен аргумент. Например Рахел Вишницер-Бернщайн [3] изглежда е идентифицирала дуета Региомонтан - Птолемей, доколкото в 1496г. излиза един Епитом на Алмагеста и по маниера на времето, Региомонтан, извършил преработката, стои наравно с автора –така ги показва една гравюра с надписи (виж), поместена в началните страници на книгата. Изданието е отпечатано с намесата на Абиозо, чието име е с особена тежест в трактовките на Джентили, така че със същата убедителност би могло да се приведе и друго, различно разпознаване, примерно от началната страница на книгата на Абиозо, Диалог в защита на астрологията.Птолемей се идентифицира безпроблемно, а малко реторика с лекота би преобразувала другите две фигури в тези от картината на Джорджоне[4]. Та връщайки се на Региомонтан и изкуствоведския дискурс, струва си да отбележи появата на неговото име в една квази-параноична интерпретация на Меланхолията[5]. МакКинон отбелязва, че везната от гравюрата заедно с двете линии над нея задават убежната точка на композицията; но там, на хоризонта, на датата и в часа закодирани с магическия квадрат и пясъчния часовник, пресметнато с таблиците на Региомонтан, ще изгрее именно съзведието Везна. За разчитане на тази препратката е нужно само да се съобрази, че стоящото по-долу воденичното колело препраща именно към него с реалното му немско име (Йохан) Мюлер. Убежната точка в гравюрата на Дюрер е свързана и с разгадаването на ромбоедъра Неотдавна Ишицу Хидеки [6] представи сводка за оценките на острия ъгъл – 16 стойности, поляризирани около три точки в интервала 72-90о, така че дори (привидно) тривиални фактологически елементи могат да бъдат предмет на нескончаем низ от писания. Гадаеното, кои са тримата набедени за философи драстично се усложнява, когато се знае, че картината е била преработвана – това личи в неколкократно правените рентгенови анализи. Докато е невъзможно да се посочи, дали преправянето е на оригиналния автор или на другиго, обезкуражително е да се търси непротиворечивото й тълкувание: достатъчна е хипотезата, че по-късно някой е решил да изличи първоначалното послание. Най-осезаемо изглежда е променяна античната фигура, а тя видимо е ключова. Неясната рентгенова снимка показва че на главата й имало нещо като корона и в ръката - някакъв предмет скриващ ръкописа . През средновековието и дори по времето на Джорджоне, (често) се смятало че Клавдий Птолемей е от царската египтска династия[7], така че той би могъл да издържи понижаването от цар (с египетска тиара?) в математик - изтриване на короната и връчване на пергел, заедно с демонстративното уголемяване и илюстриране на папируса. Но пък ако короната е била за да се разпознава Моисей, това преиначаване следва също да се интерпретиране и параноята отново е на ход...
още... после...
(а междувременно, срещу прекомерния скептицизъм, едно графично напомняне:



Презюмираният хиатус чудесно бива запълнен от Джулио Кампаньола...)

Литература & бележки
[1]Giorgione: Myth and Enigma, (Eds.) S. Ferino-Pagden and G. Scire, Skira, 2004 /съдържа подробна библиография/ [2]Schuster, Peter-Klaus. Melencolia I: Durers Denkbild. Berlin: Gebr. Mann Verlag , 1991 [3] Wischnitzer-Bernstein R., From Dura to Rembrandt: studies in the history of art,Aldrich, 1990, p88 [4] и няма как да не се отбележи оформянето на постамента в двете изображения (виж). [5] Mackinnon N., The Portrait of Fra Luca Pacioli, The Mathematical Gazette, Vol. 77, No. 479 (Jul., 1993), pp. 130-219 [6] Ishizu Hideko, Another Solution to the Polyhedron in Dürer's Melencolia, Aesthetics (April 2009).No 13,179-194 [7] както пише Албумасар и личи още (виж) във Философските Перли на Грегор Райш, от 1509г.

[+/-] Show Full Post...

[+/-]Hide Full Post...