неделя, 8 май 2011 г.

Глупости на квадрат

Чоран споменава, че за да отиде на покупки или до пощата, черпел вдъхновение от разлистването на нечия биография - на Александър Велики, Наполоеон или друга. Може би той би разпознал сродна душа у онзи, който пък се връща от пазар или от посещение в администрацията със самочувствието на един Александър или Цезар и най-вече - с желанието да полегне на лаврите си и никога повече да не му се налагат подобни подвизи. (впрочем, такъв е случаят и с този блог).


Philippe Delerm, Les amoureux de l'hotel de ville, 2001
Даниел Келман, Аз и Камински, 2005
Stephane Audeguy, Theоrie des Nuages, Gallimard, 2005
Albert Camus, La Chute, 1957



Philippe Delerm, Les amoureux de l'hotel de ville, 2001
"Не снимам живота, какъвто е, а какъвто бих искал той да бъде" - изказване на Доано, което сигурно е добре да се припомня; не че някой приема за чиста монета неговите фотографии или фотографията въобще.
Днес "Целувката"/ Le baiser (de l'hotel de ville) изглежда е най-известната от неговите снимки. И, както се разбира, това не е журнализъм, ами артефакт: заснетите били начинаещи актьори, сътрудничили на Доано в няколко сесии на различни места. Но както с другата известна целувка (Alfred Eisenstaedt), в последствие за ролята са се появили множество претенденти; стигнало се дори до съдебен процес. Филип Делерм пък е написал роман, Les amoureux de l'hotel de ville, немного блестящ и не особено благосклонен към целия този nostalgia business, нещо контрапунктално.


Даниел Келман, Аз и Камински, 2005
Аз и Камински - гаменски роман или нещо такова. Ако конформизмът е обречен на неуспех, няма гаранция, че една улична безпардонност гарантирано е успешна - оттук и ироничната дистанцираност на Келман спрямо разните безобразия на неговия герой- повествовател. Никой не би чел, ако го нямаше по-късното Измерването на света.

Stephane Audeguy, Theоrie des Nuages, 2005
Повече идеи, отколкото техника - за писателското начинание може и да са фатални. Или: повече, отколкото вкусът, който да ги отстрани - също. 'Теория за облаците' разбира се не е роман за тях - едва ли някой би могъл да го направи,- а главно за разни хора, реални или не съвсем, занимавали се с това.


Albert Camus, La Chute, 1957
Изненадващо, оказва се че Падението на Камю поже да бъде препрочетено и в по-късно време. Философското ниво на Камю, установено е отдавна, добре съответства на гимназиалните програми. На него обаче му се наложило да си сменя разбиранията, когато 'ситуацията' еволюира от средиземноморското безгрижие към простата схема на Съпротивата и най-вече на усложненията настъпили след това. Така от разните негови Есета, през Разбунтуваният Човек се стига до Падението: и текстът се усложнява в апории, двусмислици и интертекстуалност, от които сам Камю се е разтревожил - очевидно 'романът' не е съответствал на някакви негови 'разбирания', а стига доста по-далеч. Сполетяло го е онова, за което и Сартър говори: остава неговото писане, а не негови идеи.

[+/-] Show Full Post...